5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 27.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4871/2017 г.
Производството по § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 6421 от 18.09.2017 г. по гр. дело № 7458/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав.
Ответникът В. Г. Б. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба има за предмет въззивно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени против настоящия касатор от ответника по касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „Формирал ли е Въззивният съд изводите си по преценката по потвърждаване на първоинстанционното решение чрез въведена нова правна квалификация по прекратяването на трудовото правоотношение, различна от тази приета по делото в Районният съд, като на това основание да потвърди първоинстанционното решение? Налице ли е противоречие между разрешенията по правен въпрос дадени в обжалваното решение на Въззивния съд и влязлото сила решение от Районния съд независимо от степента му в системата на съдебната йерархия, както и не се ли ограничава Въззивният съд при постановяването на въззивното решение в пределите на посочените във въззивната жалба оплаквания?“. Поставен е още и въпроса: „…-налице ли е противоречие между фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по касация, предвид следните обстоятелства“. В изложението към този въпрос са отразени обстоятелствата по спора и становището на касатора за неправилност на въззивното решение. За да постанови уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ СГС е приел от фактическа страна, че като „шофьор, автобус“ при поделение „Д.“ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 12 КТ ищецът не е имал издадена карта за квалификация на водача за категория Д/Д+Е по смисъла на Наредба № 41 от 04.08.2008 г., приета в изпълнение на чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Именно това фактическо основание – непритежаването на карта за квалификация на водача за категория Д/Д+Е, посочено в акт № А 13/01.03.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е преценено от въззивната инстанция, с оглед отговора на въпроса, съставлява ли същото безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Позовавайки се на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – отм., решение по гр. дело № 984/2009 г., решение по гр. дело № 1336/2009 г. на състав на ІІІ г.о. СГС е обосновал разбирането, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е отговарял на изискването на чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози за квалификация водач на МПС за извършване на обществен превоз на пътници. Аргументите в подкрепа на посочения извод, отразени в решението, предмет на проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които второинстанционният съд е изложил са следните. Констатирано е, че ищецът е представил удостоверение № 92-006225/28.02.2016 г., в което е изложено, че същият е провел периодично обучение за периода от 22.02.2016 г. до 28.02.2016 г. за придобиване на удостоверение за професионална компетентност за водач на МПС за извършване на обществен превоз на пътници. Съдебният състав е установил, че в удостоверението е отразено, че същото е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. и Директива 2003/59 и е посочил, че при тези обстоятелства ищецът притежава професионална компетентност за водач на МПС за обществен превоз на пътници. Друг извод, обусловил решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете е, че с въпросният документ се удостоверява завършен фактически състав на процедурата за придобиване на професионална компетентност за водач на МПС за обществен превоз на пътници, като мотивът обосноваващ това заключение е, че изискуемата професионална квалификация възниква на базата на процесното удостоверение, като последен елемент на фактическия състав по проверката на уменията на лицето, като водач на МПС за обществен превоз на пътници. Съдът е разгледал и нормата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. и е обосновал правен извод, съгласно който издаването на карта за квалификация на водача не води до възникване или обуславяне на придобитата професионална компетентност, която е предпоставена от удостоверението, а картата само я констатира. По изложените мотиви, обективиращи правни разрешения по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ касаторът не е поставил правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е формулирал въпроси засягащи обосноваността и законосъобразността на приетите от СГС изводи. Такива са въпросите за преценка на основанието за уволнение, с оглед правната му квалификация, наличието на противоречие между мотивите на двете предходни съдебни инстанции по този въпрос, въпросът за съобразяването на въззивния съд с доводите във въззивната жалба, както и въпросът„…-налице ли е противоречие между фактическото и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по касация“. Цитираните въпроси са относими към касационния контрол по чл. 290 ГПК и поради това с въвеждането им не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Правната последица от въвеждането на въпроси, които не притежават характеристиката на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящия случая, е недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания / в този смисъл са разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 /. Затова приложената практика /напр. решение по гр. дело № 5534/2014 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 4492/2014г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 6459/2014 г. на състав на ІV г.о., останалите са определения по чл.288 ГПК и не формират практика/ не обосновава приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Доводите по чл. 281, т. 3 ГПК, на които се основава изложението, вместо съпоставка на правните разрешения на СГС и ВКС също така не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Те не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Необходимо е да се посочи още и следното. Изложените от въззивния съд мотиви за липсата на основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както поради завършеност на фактическия състав за придобиване на квалификация от ищеца за процесната длъжност, така и поради относимост на обстоятелствата в акта за уволнение към нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не съставляват, както неправилно счита касатора разглеждане на спора при нова правна квалификация на уволнителното основание. Това е така, защото преценката на основанието за уволнение обхваща и въпроса за действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно не е налице произнасяне на СГС по обстоятелства извън заявените с исковата молба. Въпросите не са съобразени, както с въведените в предмета на делото обстоятелства, така и с произнасянето на въззивния съд по тях. Поради това същите въпроси не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Правно несъстоятелно и несъобразено с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС е също така и поддържаното от касатора становище за противоречиви разрешения между въззивното решение и първоинстанционното решение /последното разглеждано от жалбоподателя, като влязло в сила, въпреки че е налице настоящото висящо касационно производство/, които като постановени в рамките на същото съдебно производство не представляват противоречива практика, тъй като дори и да са налице противоречиви изводи, те са формирани в хода на инстанционното производство, не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Затова настоящият състав на ВКС намира, че с цитираните въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Другите въпроси са със следното съдържание:
„Налице ли е уволнително основание по чл.328, ал.1, т. 12 от КТ, когато изискванията за притежаване на карта за квалификация на шофьорите на автобуси са нормативно установени и извън волята на работодателя и отговаря ли на нормативните изисквания шофьор на автобус, който не притежава карта за квалификация по Наредба № 41/2008 г. на МТ, а само удостоверение за професионална компетентност ?
Равнозначно ли е не притежаването на карта за квалификация на шофьор на автобус по Наредба № 41/2008 г. на МТ с не притежаване на свидетелство за правоуправление на автобуса, предвид факта, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение шофьорът на автобуса не притежава карта за квалификация за категорията към която спада управляваното от него МПС?“.
Изложените въпроси са фактически, както и по обосноваността на изводите на СГС. Такива въпроси не са общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това те не произтичат от правните разрешения на въззивната инстанция, в които се тълкува приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, като в конкретния случай във въззивното решение, предмет на касационната жалба е обосновано разбирането за завършеност на фактическия състав по придобиването на изискуемата квалификация и съответно е аргументирана хипотезата на безвиновна фактическа невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, респективно са анализирани причините за липсата й. Цитираните въпроси не са поставени по тези правни разрешения, а са формирани от становище на касатора за неправилност на въззивното решение с доводи по чл. 281, т. 3 ГПК. По въпроси, които са фактически или по обоснованост на правните изводи, както и по въпроси, формирани от становище на страната /както е в случая/ не може да се извършва преценка за съответствие или отклонение от практиката на ВКС. Поради това с посочените решения по гр. дело № 11/2011 г. на състав на ІV г.о. и по гр. дело № 984/2009 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Актовете по гр. дело № 5090/2015 г. на ІІІ г.о. и по гр. дело № 5326/2016 г. на ІV г.о. на ВКС не формират съдебна практика. При тези обстоятелства следва да се приеме, че и по тези въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също така не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като не са мотивирани общи и допълнителни основания.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6421 от 18.09.2017 г. по гр. дело № 7458/2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: