О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 56
София, 13.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември…………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 4697/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
„К. Б. М.”, ЕАД, С., чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение от 04.03.2013 година по гр.д. № 318/2013 година на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е потвърдено решение № ІІ-78-243 от 06.11.2012 г. по гр.д. № 19221/2012 г. на районен съд София, 78 състав. С него са уважени исковете на Е. И. Д. от С. срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 1317/15.02.2012 г. на изпълнителния директор, за възстановяване на длъжността „търговски представител корпоративни клиенти” и за заплащане на обезщетение заради това уволнение в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. И. Д. от С., чрез пълномощниците си адв. И. С. и адв. К. Г. от АК-С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство и представя договор за правна защита и съдействие.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси:
1. Основание ли е за закрила по чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда заболяване, което не е диагностицирано и не е известно нито на служителя, нито на работодателя към момента на връчване на заповедта за уволнение?
2. С какви процесуалнодопустими средства следва да се установява наличието на заболяване, за което е предвидена предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, когато то не е диагностицирано към момента на връчване на заповедта за уволнение?
3. Може ли съдът по свое усмотрение и преценка да определи кое психично заболяване попада в категорията „психично заболяване” по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 от Наредба № 5 от 20.02.2987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда?
Въпросите са правнозначими, но неотносими към решителните мотиви на въззивното решение. В него е прието, че работодателят не е доказал спазването на процедурата по чл.333 КТ във вр. с Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда. В частност липсват доказателства работодателят да е изискал ПРЕДИ уволнението данни за здравословното състояние на уволненото лице, за да може да се изпълни предвидената в закона процедура за преодоляването й. Независимо от това правилно е посочено, че закрилата по текста има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици от уволнението по социални и хуманни съображения. Практиката допуска само едно изключение от това правило и то е когато работникът или служителят умишлено въведе в заблуждение работодателя, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила – в този смисъл постоянната практика на ВКС – напр. решения по чл.290 ГПК № 853 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 767/2010 г. на ІV г.о; №492 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ІV г.о; № 174 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 883/2011 г. на ІV г.о; по гр.д. № 960/2010 г. на ІІІ г.о.
Не е развито и допълнителното основание, на което се поддържа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не се обосновава липса на съдебна практика, нито необходимост от преодоляване на съществуваща практика, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Искането не може да се уважи и другите допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се сочи и представя противоречива практика на съдилищата, нито въззивното решение противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд. Тъкмо обратно – както бе посочено, въззивното решение е съобразено с нея. В този смисъл Върховният касационен съд не може да извърши селекция по критериите на поддържаното главно и евентуални основания, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото следва да се присъдят разноските за касационното производство в полза на ответницата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.03.2013 година по гр.д. № 318/2013 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „К. Б. М.”, ЕАД, София ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Д. от С. сумата 1000 лева /хиляда лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.