О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София 05.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5093 по описа за 2008 г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от К. А. Н. и М. С. К. против решение от 25.06.2008г.по в.гр.д. № 108 по описа за 2008г. на Окръжен съд Монтана,с което е оставено в сила решение от 28.12.2007г., постановено по гр.д. № 1077/2006г.на Районен съд Монтана.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторите се позовават на произнасяне от въззивния в противоречие с практиката на ВКС относно следния съществен материално-правен въпрос- подлежи ли на премахване и може ли собственикът на замята да се защити с иск по чл.109 от ЗС срещу лице,което ползва, изградена в терена му сграда,за която е издаден акт за узаконяване по установения за това ред -основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В защита на тезата си прилага и се позовава на Тълкувателно решение № 31/1984г. от 6.02.1985г. хо гр.д. № 10/84г.на ОСГК, Решение № 1* от 4.07.1994г.по гр.д. № 2149/92г.на ІV г.о.,Решение № 190 от 5.04.19993г.по гр.д. № 1230/93г.на ІV г.о.,Решение № 7 от 24.02.2000г.по гр.д. № 1440/99г.на ІV г.о.,Решение № 340 от 25.04.1994г.по гр.д. № 918/93г.на ІV г.о., Решение № 1* от 18.07.2003г.по гр.д. № 1132/2002г.на ІV г.о.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната по жалбата страна. Счита,че не е налице твърдяното основание за допустимост на подадената касационна жалба. Отделно –излага доводи за неоснователност на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение е отхвърлен иск по чл.109 от ЗС. Въззивният съд е приел,че независимо,че ищците по исковата молба са собственици на земята,върху която е изграден процесния павилион и че независимо,че последният им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем,искът е неоснователен,тъй като с акт № 128 от 10.10.1994г.павилионът е бил узаконен. Съдът е приел/без да извърши самостоятелна преценка на акта/,че узаконяването действа с обратна сила и превръща незаконният строеж в законен,считано от времето на построяването му. С тези доводи въззивният съд е обосновал извода си за липса на неоснователно действие от страна на ответника,за което собственикът да може да претендира да бъде прекратено.
При тези данни-настоящият съдебен състав приема,че повдигнатият от касаторите въпрос е съществен и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В Тълкувателно решение № 31/1984г. от 6.02.1985г. по гр.д. № 10/84г. ОСГК прие,че тъй като строителните книжа установяват само техническата допустимост на строежа,но не и дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и дали не засягат права,които са чужди –засегнатият притежател на правото на собственост не е лишен от правната защита на своето неоснователно засегнато право и чрез негаторния иск. В това производство-ищецът по негаторният иск не следва да се счита обвързан с издадения административен акт,като съдът е длъжен да извърши преценка на същия. Съгласно решение № 1* от 4.07.1994г.по гр.д. № 2149/92г.на ІV г.о.-техническото разрешение не може да бъде противопоставено или да създаде каквито и да са вещни права в лицето на извършилия строежа/законен или не/ ,ако строежът обективно пречи на собственика да осъществява в пълен обем правата си. В този смисъл уважаването на негаторния иск не е обусловено от незаконността на строителството,а от обективното смущаване на правото на ищеца / решение № 7 от 24.02.2000г.по гр.д. № 1440/99г.на ІV г.о./.
С оглед на гореизложеното е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2008г.по в.гр.д. № 108 по описа за 2008г. на Окръжен съд Монтана.
Държавната такса от по 30 лв. е внесена.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.