О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 684 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени една частна и четири касационни жалби против въззивно решение № І* от 29.09.2008г.по в.гр.д. № 793 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 2.07.2007г. по гр.д. № 263/2006г.на Районен съд Поморие и вместо това е постановено друго,с което е прогласена нищожността на сключения между В. Т. С.,С. Г. У.,С. Г. У.-И. ,Ф. Д. С., И. С. С.,П. Г. С.,Г. Д. С., П. И. Г. ,К. И. С.,С. А. Ж., М. А. С.- от една страна и И. Д. Д. и Т. Н. Д.-от друга страна,договор за замяна на 9/10 ид.ч.от им. № 1* по плана за земеразделяне на гр. П.,представляващ- Трайни насаждения/изоставени/,с площ от 1.574дка,трета категория,местността „Кротиря” със 3 750/ 9 740ид.ч.от поземлен имот № 0*,находящ се в землището на с. Ч. връх,община Камено,местността „Дебелата кория”,с начин на трайно ползване-нива,сключен с н.а. № 31 т.ІІ рег. № 1* д. № 173/95г.като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, обявил е за валидна сделката за покупко-продажба на 9/10ид.ч.от имот им. № 1* по плана за земеразделяне на гр. П.,прикрита като договор за замяна с н.а. № 31 т.ІІ рег. № 1* д. № 173/95г.,постановил е С. С. В. да изкупи 9/10ид.ч. от имот им. № 1* по плана за земеразделяне на гр. П. за сумата от 55 277лв.и са присъдени дължимите разноски.
Частната жалба е от С. Г. У. и С. Г. У.-И. ,чрез процесуалния им представител-адвокат Т. и е против разпореждане от 13.01.2009г.на БОС за връщане на подадената касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
В подадената от Ф. Д. С., И. С. С., П. Г. С.,Г. Д. С., С. А. Ж. и М. А. С. касационна жалба-като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК. Независимо,че в жалбата липсва изрично поставени въпроси- по смисъла на чл.280 от ГПК,от изложението и от приложената практика такива могат да бъдат изведени и те са свързани с разкриването на относителната симулация на сключения договор за замяна. По-конкретно въпросите са четири и те са :1. Във всички случаи ли иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД,следва да бъде комбиниран с иска по чл.17 ал.1 от ЗЗД,2.Може ли симулацията да бъде разкрита въз основа на косвени доказателства,или е необходимо наличието на преки доказателства, каквото е т.нар.”обратно писмо”, 3.Необходимо ли е за уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС да са установени всички действително уговорени условия и по-специално- може ли да се уважи такъв иск без да е точно установена продажната цена и 4. Може ли трето за привидната сделка лице да я установява. Позовава се на решение № 1* от 2.02.1994г.по гр.д. № 2018/92г.на ІV г.о. на ВС,решение № 1* от 28.07.2003г.по гр.д. № 1266/02г.на ІV г.о.на ВС,решение № 892 от 7.10.2008г.по гр.д. № 2731/07г.на І г.о. на ВКС и решение № 540 от 30.06.1999г.по гр.д. № 253/99г.на ІІ г.о. на ВКС.
В подадената от И. Д. Д. касационна жалба,чрез процесуалня представител-адвокат П. не се сочи конкретно основание за допустимост съобразно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК. Не се поставя и изрично въпрос,но такива от просранното изложение могат да бъдат изведени и те са следните:1. Свързан е с наличието на условията за действителност на приетото за прикрито съглашение,с оглед нормата на чл.17 ал.1 от ЗЗД и по-специално за това –дали въз основа на наличните по делото доказателства може да се счете,че продажната цена по сделката е възприетата от решаващия състав сума от 55 277лв.,2. Преюдициален за настоящия – ли е спорът по гр.д. № 212/07г.по описа на БОС,който е с предмет-действителността на договора за делба от 1996г.,от който произтича съсобствеността между ищцата по делото и първите единадесет ответника-по отношение на заменения имот, и 3. Могат ли да се ползват като доказателство изявленията на лица,отразени в протокол по друг съдебен спор. Позовава се на решение № 493 от 30.06.1999г.по гр.д. № 273/99г.на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 7.02.2006г.по гр.д. № 354/05г.на ТК на ВКС,решение № 1* от 2.02.1994г.по гр.д. № 2018/92г.на ІV г.о. на ВКС, решение № 453 от 20.06.2003г. по гр.д. №990/02г.на ІІ г.о. на ВКС,решение № 630 от 8.06.1955г.по гр.д. № 3079/55г.на ВС, решение № 2398/1972г.на ІІ г.о.,решение № 2169/75г.на І г.о.,решение №1967/84г.на ІІ г.о.,решение № 65/85г.на І г.о.,решение № 1515/2003г.на ВКС,решение № 1877/2002г. на ІV г.о.на ВКС,решение № 6/95г.на V г.о. на ВС и решение № 699/2003г.на V г.о. на ВКС.
В подадената от Т. Н. Д. касационна жалба,чрез процесуалня представител-адвокат Я. не се сочи конкретно основание за допустимост съобразно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК и не поставя конкретен въпрос,който да е от значение за изхода на делото и който да е разрешен или в противоречие с практиката на ВКС,или да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От изложението може да се изведат въпроси,идентични с тези от жалбата на И. Д. Приложени са множество определения на ВКС.
В подадената от С. Г. У. и С. Г. У.-И. ,чрез процесуалния им представител-адвокат Т. основание за допустимост е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по въпросите,свързани с относителната симулация. Позовава се на решение № 661 от 28.07.1987г.по гр.д. № 454/87г.на ІІ г.о.на ВС,на определение от 13.07.2006г.на БАС по ч.гр.д. № 106/2006г.,решение от 25.10.2007г.по гр.д. № 1116/06г.на СОС,Решение № І* от 21.04.2008г.по гр.д. № 958/07г.н БОС и решение № 1116/1.10.08г.по гр.д. № 4876/07г.на Vг.о.на ВКС.
Срещу така подадените четири касационни жалби са постъпили три отговора от ответните страни,с които се оспорват изложените доводи.
Подадената частна жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е върнал подадената от С. Г. У. и С. Г. У.-И. ,чрез процесуалния им представител-адвокат Т. касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Това е така,защото обжалваемият интерес не е под 1 000лв. В случая определената от ищеца цена на иска е била 14 166лв., преценена съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК. На това основание –обжалваното разпореждане за връщане на подадената касационна жалба от 13.01.2009г.на БОС следва да бъде отменено и жалбата,преценена в настоящето производство по чл.288 от ГПК.
Касационите жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд- е приел,че тъй като ответниците не са желали целения със замяната резултат,същата прикрива договор за покупко-продажба,по който те са получили съответната продажна цена. Този си извод е мотивирал с това,че част от ответниците не са дали отговор по реда на чл.114 от ГПК/отм./на въпроса –продавали ли са имота и на каква цена,други въобще не са знаели къде е местонахождението и какви са характерните белези на получения в замяна имот,както и кого са упълномощили да го стопанисва,с факта,че в деня на замяната- заменителите са предоставили пълномощно за разпореждане със същия,ведно с нотариално заверени декларации по чл.226 ал.1 от ДОПК,с факта,че стойността на заменения имот е 55 пъти по-малка от тази на процесния,с факта,че една от ответниците- Ф. С. друго дело е заявила,че е продала/а не заменила/ имот, находящ се на идентично място с процесния. Пред вид на обстоятелството,че първите единадесет ответници не са предложили на ищцата,с която са съсобственици-да изкупи имота,съдът е приел,че следва за уважи претенцията на последната за изкупуване. Относно цената,чийто размер не е бил установен по делото,въззивнят съд е счел,че тъй като претенцията е установена по основание и е налице неоспорена от страните експертиза за стойността на имота- следва посочената от вещите лица стойност да се приеме като продажна цена.
В тази връзка – поставените от касаторите и изложени по-горе въпроси,свързани с доказателствата за разкриването на относителната симулация,с условията за действителност на прикритото съглашение,както и за значението на точното установяване на продажната цена за уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС – са от значение за решаването на спора. Същите са свързани с тълкуване на закона и независимо от наличието на многобройна практика/което се установява и от множеството приложени съдебни решения/ е налице противоречиво произнасяне. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.01.2009г.на БОС за връщане на подадената от С. Г. У. и С. Г. У.-И. ,чрез процесуалния им представител-адвокат Т. касационна жалба.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ І* от 29.09.2008г.по в.гр.д. № 793 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд .
УКАЗВА на касаторите,че следва да внесат по всяка една от подадените четири касационни жалба държавна такса за разглеждане на делото от по 25 /двадесет и пет/лева.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.