4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 19.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 193 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пазарджишката окръжна прокуратура против решение № 554 от 6.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 680 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 259 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 3462 по описа за 2013 г. на Пазарджишкия районен съд, Г.О., за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. А. и К. К. К. в качеството им на наследници на К. К. К., починал в хода на делото, по 1 500 лв. на всеки един от тях от общата сума от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на наследодателя неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с присъда от 25.10.2012 г. по ВНОХД № 530 по описа на СГС за 2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. За необходимостта от доказване на причинна връзка между незаконния акт и причинените неимуществени вреди. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Въззивният съд не е обсъдил дали вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия акт, или са резултат от други фактори на въздействие-повдигнати други обвинения по наказателни производства от частен характер и възможността разстройството на адаптацията да е закономерен резултат от раздялата му с жената, с която е съжителствал.
2. Относно определянето на неимуществените вреди по справедливост обжалваното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г., т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, на решение № 489 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1405/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и на решение № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. №434/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС
Ответниците по жалбата М. А. и К. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата е повдигнала и е поддържала в продължение на две години и десет месеца срещу К. К. К. обвинение в закана за убийство на П. Н., с която той е съжителствал. По време на наказателното производство срещу него е била постановена и осъдителна присъда, но в крайна сметка е бил оправдан. За причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди Пазарджишкият районен съд е присъдил на неговите наследници обезщетение в размер на 3 000 лв., а Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въззивният съд е приел, че К. К. е претърпял вреди, изразяващи се в изживени болезнени душевни страдания, негативни чувства от факта на обвинението, от накърненото добро име сред хората, с които е общувал, от преживяното чувство на унижение и притеснение, както и отражението върху семейството му и социалната среда. Този съд изрично е посочил, че от събраните по делото гласни доказателства се установява и причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и причинените на К. К. неимуществени вреди. Според съда от показанията на свидетелите следва, че тревогите му са били свързани именно с наказателното преследване, а не с други или с абстрактни обстоятелства. Тези мотиви на въззивния съд не противоречат, а съответстват по първия повдигнат от касатора въпрос на приетото в т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Съдът е изяснил причинната връзка между неимуществените вреди и наказателното преследване въз основа на доказаните по делото посредством свидетелски показания факти и е отказал да приеме, че тези вреди са причинени от абстрактните и неустановени от Прокуратурата други причини. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
За да обоснове размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което пострадалият е бил обвинен, отражението на обвинението върху психическото му състояние, разрушаването на социалните му контакти, разстройството на адаптацията. Възприетите от въззивния съд критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост отговарят на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и в т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Няма противоречие между обжалваното решение и цитираните от касатора решения № 489 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1405/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. №434/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В първото решение е прието, че размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и според продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства. Съгласно второто решение справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Мотивите на обжалваното решение напълно съвпадат с изразените в тези решения правни тези. Затова и по втория въпрос на Прокуратурата на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответниците по касация не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 554 от 6.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 680 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: