О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 13.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№6687/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4529/20.8.2013 г., подадена от К. И. А. от [населено място] могили, [община], област Ш., приподписана от адв.К., против въззивно решение от 12.7.2013 г. по гр.д.№26/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №288/06.11.2012 г. по гр.д.№1460/2012 г. по описа на Новопазарския районен съд само в частта, с която е отхвърлена претенцията на ПК “З.” – [населено място] могили, [община], област Ш., против К. И. А. от същото село, че последната дължи на ищеца сумата 6912,53 лева, представляваща дължима главница, констатирана с акт за начет №6129/24.8.2010 г. на Д. “ФК” при Ц. на МОЛ К. И. И. за проверка в магазин на кооперацията за периода от 30.11.2008 г. до 09.11.2009 г., както и в частта, с която е отхвърлил претенцията в частта за сумата 543,93 лева – мораторна лихва за периода от 09.11.2009 г. до 25.8.2010 г. и вместо това е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, че К. И. А. дължи на ПК “Зора” – [населено място] могили, посочените суми. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че е налице възложена финансова ревизия по силата на заповед, възложена по реда на чл.63 ЗК, като ревизията е извършена въз основа на първични счетоводни документи. Прието е също така, че по смисъла на чл.22, ал.5 ЗДФИ актът за начет се ползва с обвързваща доказателствена сила, доколкото не се установява нещо противно на направените в него констатации. Съдът не е констатирал нарушения в процедурата по издаването на Акта за начет. Досежно ответницата по исковата молба е прието, че отговорността на същата следва да бъде ангажирана в качеството й на продавач- консултант, което представлява отчетническа дейност. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗДФИ възпроизвежда дословно текста на разпоредбата на чл.301, ал.1 ГПК/отм./, поради което не е в тежест на ищеца да установи, че липсите действително съществуват, а това следва да се вмени на ответницата по силата на визираната правна норма.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице е предпоставката за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС, по отношение приложението на материалния закон при производствата по финансови начети., тъй като разпоредбата на чл.301, ал.1 ГПК/отм./ не е възпроизведена в новия ГПК. Твърди се, че актът за начет има обвързваща доказателствена сила само когато оспореният акт за начет е съставен въз основа на данните от извършена нормална инвентаризация на СМЦ, каквато в случая няма. Поставя се въпрос “Законосъобразен ли е Актът за финансов начет, ако е съставен въз основа на нередовна инвентаризация на СМЦ и може ли да има същия обвързваща съда доказателствена сила ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация ПК “З.” [населено място] могили, [община], област Ш., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По естеството си същият, макар и формулиран като въпрос, представлява оплакване по законосъобразността на обжалваното решение, което обаче следва да бъдат разгледано едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.7.2013 г. по гр.д.№26/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, по подадената от К. И. А. от [населено място] могили, [община], област Ш., приподписана от адв.К., касационна жалба, вх.№4529/20.8.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: