О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№1881/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2048/11.02.2016 г., подадена от адвокат К. А. – процесуален представител на ищцата М. Е. Б. от [населено място], против въззивно решение №1790/07.8.2015 г. по гр.д.№3924/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. 1-ви състав.
С обжалваното решение потвърдено решение от 28.8.2014 г. по гр.д.№8334/2012 г. на Софийския градски съд, I г.о., 8 състав, с което са отхвърлени предявените от М. Е. Б. против Я. В. И., срещу „Ю. Б.“и срещу [фирма] – С., обективно субективно съединени искове с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./, за обявяване на недействителност на договор от 16.5.2008 г., за учредяване на ипотека върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, както и за отмяна на нотариален акт №89, том IV, рег.№5616, дело №567 от 2008 г. на нотариус С. Т., както и предявените в условията на евентуалност искове на същото основание на една втора идеална част от същия имот.
Въззивната инстанция е възприела фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е мотивира решението си и чрез препращане към мотивите на обжалваното решение. Прието е, че българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред компетентния орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право – чл.6, ал.3 от Кодекса на международното частно право/КМЧП/, като този, сключен в чужбина, брак се признава в Република България – чл.75, ал.3 КМЧП. Направен е извод, че за признаването на сключен в чужбина брак от български граждани е приложим Законът за гражданската регистрация/ЗГР/, обнародван ДВ бр.67 от 27.07.1999 г., към който нормативен акт препраща чл.79, ал.3 КМЧП, според който имуществените отношение между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения и чл.79, ал.1 КМЧП, според която личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. Въззивната инстанция е достигнала и до извод, че разпоредбите на чл.70, ал.ал.1 и 2 ЗГР задължават български граждани, поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител, или да го представят направо на длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес в Република България, а последното длъжностно лице на свой ред е длъжно да състави акт за сключен брак и да изпрати удостоверение за граждански брак на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулско представителство за връчване на заинтересуваните лица. Позовавайки се на описания правов ред решаващият състав на САС е приел, че признаването на сключените в чужбина бракове между български граждани е свързано със съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по гражданско състояние в Република България, а до надлежно съставяне на акт за сключен граждански брак от длъжностно лице по гражданско състояние в Република България правните последици, които българското право свързва с брака, не настъпват за сключени в чужбина бракове от български граждани. Досежно сключеният от въззивницата в чужбина брак е прието, че същият е бил признат със съставянето на акт за граждански брак № 3073 от 16.11.2010 г. от длъжностно лице по гражданско състояние на район „Л.“, Столична община. Направен е изводът, че този акт няма обратно действие, поради което по отношение на М. Е. Б. не са настъпили правните последици, предвидени в разпоредбата на чл.19, ал.1 СК/отм./ и тя не е придобила правото на собственост върху процесния апартамент, който е бил купен от Я. В. И. с договор за продажба от 29.09.2004 г., извършен с н.а.№ 37, том VIII, рег.№ 10107, дело № 1208/2004 г. на нотариус с рег.№ 040. Прието е и, че след като ищцата не притежава право на собственост върху процесния апартамент предявените от нея обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание по чл.22, ал.3 СК/отм./ във връзка с чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД са неоснователни и следва изцяло да се отхвърлят.
Относно посочената във въззивната жалба практика на Върховния касационен съд, материализирана в решение № 460 от 15.11.2011 г. по гр.д.№ 912/2011 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е прието, че същата е неприложима към разрешаване на спора предмет на разглежданото дело, поради това, че предметът на това дело на касационната инстанция не е обхващал въпроса за момента на пораждане на правните последици на брак, сключен в чужбина от български граждани.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните материалноправни въпроси: 1.От гледна точка на чл.19 СК/отм./, от кой момент нестъпват за съпрузите личните и имуществено-правни последици от сключения в чужбина брак между български граждани – от действителната дата на сключване и удостоверяване на събитието от компетентните власти в държавата на сключване или от датата, на която издаденият от чуждите компетентни власти официален писмен документ за гражданско състояние е представен на българските власти за вписване на настъпилото събитие по реда на чл.70 от Закона за гражданската регистрация ?, 2. От гледна точка на българското семейно право, при сключване на брак от български граждани в чужбина, който е правопораждащия брака документ, с оглед личните и имуществени правоотношения между съпрузите – документът за самото сключване на брака, съставен от чуждите власти в предвидената от държавата на сключване форма или съставянето на акт за брак от българските власти, въз основа на официалния документ за брак, издаден от чуждите власти ?, 3. Признаването на сключените в чужбина бракове между български граждани настъпва ли по силата на самата разпоредба на чл.75, ал.3 КМЧП и обвързано ли е това признаване на брака от последващото съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по гражданското състояние в Република България ?, 4.Асо признаването на брака е обвързано с изпълнението на процедурата по чл.70 ЗГР от кога този брак се счита възникнал, с всички произтичащи от него правни последици – от датата на действителното му сключване пред чуждите власти или от датата на съставянето на акта на българските власти, въз основа на официален документ, издаден от държавата на сключването на брака ?, 5. Каква е правната природа на съставения от чуждите власти акт за граждански брак на български граждани, сключен в чужбина – удостоверителен или диспозитивен ?, 6. Каква е правната природа на издадения от българските власти акт за гражданско състояние, в случаите, в които този акт е издаден въз основа на акт за гражданско състояние, издаден по надлежния ред от компетентните власти на чужда държава ? Предвид разпоредбата на чл.20 от Наредба №РД-02-20-9/21.5.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, данните отразени в издадения от българските власти акт за брак могат ли да се отличават от данните в чуждестранния акт ? Коя е датата на събитието, подлежащо на гражданска регистрация в България –датата отразена в чуждестранния акт или датата, на която е издаден българският акт и какво е правното значение на тази дата ? Кога в този случай се счита, че бракът е сключен – датата на съставянето на българския акт за брак или на датата на съставяне на чуждестранния акт за брак ?, 7. Придобитото чрез съвместен принос от съпрузи – български граждани, имущество в България в периода между сключването на брак в чужбина и заявяването на този брак за вписване в гражданските регистри в България по реда на чл.70 ЗГР е ли в режим на съпружеска имуществена общност ?, 8. Законовата презумпция на чл.19 СК/отм./ е ли приложима за възмездно придобито имущество в България по време на действителни бракове на български граждани, сключени в чужбина. Обусловено ли е приложението на тази законова презумпция от съставянето на акт за брак и от българските власти по реда на чл.20 от Наредбата №РД-02-20-9/21.5.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, въпреки наличието на официален писмен документ, издаден от чуждите власти, удостоверяващ сключването на брака ?, 9. Ако в съставения от българските власти акт за брак е отразено, че бракът е сключен през 2003 г., а самият акт е издаден през 2010 г., законосъобразно ли е да се приеме, че придобитото от съпрузите в този период имущество е тяхна индивидуална собственост, въпреки наличието на презумпция за съвместен принос по чл.19 СК/отм./.
По всичките тези въпроси като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставя правният въпрос: „Налице ли е валидно сключен граждански брак между българските граждани, ако е бил сключен в чужбина, но не е бил обявен в шестмесечен срок, съгласно изискванията на чл.70 ЗГР, и произвеждат ли действие върху имуществената сфера на съпрузите, предвидените в чл.19 СК/отм./ правни последици от такъв брак, и в частност придобитото през този брак имущество е ли съпружеска имуществена общност, съгласно българското право, ако сключения в чужбина брак не е надлежно обявен и регистриран в България в срока, съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за гражданската регистрация ? Като противоречива практика се сочи решение –24/19.02.2015 г. по гр.д.№3526/2014 г. по описа на ВКС, II г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират се разноски.
Ответникът по касация Я. В. И. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първите девет въпроса, тъй като изложението по тях не отговаря на разясненията, дадени с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГК. Не е посочено кои са правните норми, които са неясни и се нуждаят от тълкуване, както и в какво се изразява неяснотата, непълнотата или противоречието, както и в какъв смисъл да се тълкува определена правна норма. Предвид визираното разрешение, дадено с тълкувателното решение, а именно че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, касационната жалбоподателка не е обосновала наличието на основание по посочената правна норма. В изложението не е посочено как формулираните въпроси съответстват на правните изводи на апелативния съд. По естеството си въпросите са зададени бланкетно от една страна, а от друга е налице приповтарянето им, посредством друг изказ. Нормите, на които са позовава касаторката са ясни, точни и категорични.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по последния от поставените въпроси, тъй като представеното решение №24/19.02.2015 г. по гр.д.№3526/2014 г. на ВКС, II г.о., визира подобен въпрос, но с изключителен акцент върху норми от вътрешното законодателство, при друга фактическа обстановка и при отсъствие на стройна законова регламентация. Освен това аналог между предмета на спора в настоящия случай и този по цитираното дело не може да бъде направен, тъй като се касае до изпълнение на задължение от страна на сключващите брак по чл.70, ал.2 ЗГР.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация [фирма] – С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1790/07.8.2015 г. по гр.д.№3924/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. 1-ви състав, по касационна жалба, вх.№2048/11.02.2016 г., подадена от адвокат К. А. – процесуален представител на ищцата М. Е. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 205,, вх.Б, ет.3, ап.6, да заплати на [фирма] – С., [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: