О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 23.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 186/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В, против определение № 725 от 19.01.2010 г. по ч. гр. д. № 421/2010 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 26.10.2009 г. на Софийски районен съд, 68 състав, постановено по гр. д. № 24179/2009 г., с което е уважено възражение на ответника „Д” Е. за местна неподсъдност на делото на Софийски районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на атакуваното определение поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че възражението за местна неподсъдност на спора на сезирания съд – Софийски районен съд, е невалидно, тъй като е направено от пълномощник на ответното дружество без надлежно учредена процесуална представителна власт, поради което не може да породи правни последици по чл.119, ал.3 от ГПК.
В съдържащото се в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Според частния жалбоподател, в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е решаван противоречиво от съдилищата. Твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по значимите за изхода на делото въпроси е подкрепено с цитирани и представени с жалбата определения, постановени от състави на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Ответникът по частната касационна жалба „Д” Е. със седалище в гр. П. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С атакуваното определение въззивният Софийски градски съд е потвърдил определение на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Пловдивски районен съд. Първоинстанционното определение е постановено по повод възражение на ответника „Д” Е. за местна неподсъдност, релевирано от процесуалния му представител адв. Н с молба от 03.06.2009 г. и аргументирано с обстоятелството, че седалището на дружеството се намира в гр. П.. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност е заявено надлежно преди изтичане на преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК, нещо повече – преди началото на срока, и е основателно, предвид разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК и представеното удостоверение от Агенцията по вписвания, доказващо местонахождението на седалището на ответника в гр. П..
Допускането на касационно обжалване на определението е обусловено от наличието на предвидените в чл. 280, ал.1 от ГПК предпоставки. За да е допустимо обжалването, определението трябва да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Посочването на значимия по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК въпрос е задължение на частния жалбоподател и определя пределите, в които касационната инстанция извършва преценка за съществуването или отсъствието на основанията по чл.280 от ГПК – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който има решаващо значение за прекратяването на делото пред избрания от съд, а е изложил само оплаквания за неправилност на въззивното определение. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обявено в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС за достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат релевираните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме като значим въпрос този за валидността на упълномощаването на процесуалния представител, направил възражението по чл.119, ал.3 от ГПК, касационно обжалване отново не би могло да се допусне поради отсъствие на сочените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Произнасянето по поставения въпрос е свързано с конкретна преценка на специфичните за делото факти и доказателства, а не с тълкуване на определена правна норма с цел разкриване на съдържанието й или отстраняване на неясноти или противоречия в нея. Представените с частната жалба определения на Върховния касационен съд не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като третират различни от поставения процесуалноправни въпроси, а определенията на Върховния административен съд са неотносими, доколкото с т.3 от ТР № 1/2010 г. са изключени изрично от понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 725 от 19.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 421/2010 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :