4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2915/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. и Н. П. К./ наследници на починалата след постановяване на въззивното решение ищца Л. С. К./, чрез процесуалния им пълномощник адвокат О. К., срещу решение № 1176 от 09.06.2014 г. по в.гр.д.№ 861/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 8466 от 14.12.2013 г. по гр.д.№ 11878/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-18 състав в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над 72 000 лв. до пълния предявен размер от 187 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП..
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необоснованост както при определяне на размера на неимуществените вреди, така и при отчитане на приноса на пострадалата за настъпване на вредите. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната част, като ответното застрахователно дружество бъде осъдено да заплати и сумата от 115 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, понесени от починалата в хода на производството Л. К., ведно със законната лихва от увреждането – 16.04.2010 г., с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния материалноправен въпрос: „Следва ли при определяне на размера на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 КЗ във вр. с § 27 от ПЗР на КЗ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието”. Касаторите се позовават на решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касация – ЗД [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Г., оспорва искането за допускане на касационно обжалване с твърдение, че въззивният съд не е допуснал отклонение от посочената от касаторите практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежни страни/конституирани от въззивния съд на мястото на починалата ищца Л. С. К./, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Софийски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка на приетите медицински експертизи и на събраните пред първата инстанция гласни доказателства, обсъдена е и допуснатата във въззивното производство медицинска експертиза. Съобразени са установените телесни увреждания и емоционални смущения в тяхната значителна тежест, дългия период, през който Л. К. е била в кома, значителния период от време, през който тя е следвало да ползва чужда помощ и интензитета на болките и страданията, както и неблагоприятната неврологична и психиатрична прогноза. Отчетено е, че получениият от Л. К. втори инсулт не е в резултат на ПТП. При определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от Л. К., решаващият състав е приел, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, при съобразяване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии, е 80 000 лв., а не както е приела първата инстанция – 60 000 лв. Въззивният съд е приел обаче за частично основателно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е допуснала нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП – при възприемане на лекия автомобил преди удара, тя е следвало да спре и да изчака преминаването на МПС. Размерът на съпричиняването е определен на 10%, с оглед на което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено на 72 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането – 16.04.2010 г.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, безспорно е значим за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Преди всичко, преценката на решаващия състав относно конкретния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е израз на възложената на въззивната инстанция правораздавателна функция, като съд по съществото на спора. Както е видно от съобразителната част към обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен е преценил конкретните доказателства, относими към справедливото обезщетяване на понесените от ищцата вреди, настъпили в резултат на произшествието. В случая липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от общите критерии при прилагане на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, съгласно приложимото и изрично цитирано във въззивното решение ППВС № 4 от 1968 г. Безспорно, сред тези общи критерии е и моментът на настъпване на деликта и конкретните икономически условия в страната. Както в приложеното от касаторите решение, така и в последователната си съдебна практика/ така например, решение по т.д. № 795/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г., І т.о. и др./ ВКС приема, че при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, макар и да не са пряк израз на принципа за справедливост, следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Макар и въззивният съд да не е изложил подробни мотиви в тази насока, отчитането на момента на настъпване на деликта/ с оглед ППВС № 4/68 г./, безспорно включва и отчитане на социално-икономическите условия в страната към произшествието, включително и нивата на застрахователно покритие. В случая липсват данни за допуснато отклонение от страна на въззивния съд от цитираната задължителна практика на ВКС, както и от предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии по чл.52 ЗЗД. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по формулирания от касаторите материалноправен въпрос следва да се счете за недоказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1176 от 09.06.2014 г. по в.гр.д.№ 861/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: