4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№466
София, 01.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2483/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 30 от 17.01.2013 г. по в.т.д. № 1295/2012 г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение № 404 от 03.07.2012 г. по т.д. № 709/2011 г. на Пловдивския окръжен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 17.05.2011 година.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, предвид установената по делото невъзможност дружеството – длъжник да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи през по-раншен период и установените от икономическата експертиза отрицателни показатели за ликвидност за целия период от края на 2008 г. Твърди се, че в нарушение на чл.608, ал.3 ТЗ, съдът е дал превес на последното извършено от длъжника плащане към кредитор, без да отчете останалите доказателства за влошеното финансово-икономическо състояние на длъжника, сочещи на настъпване на неплатежоспособност преди определената от съда начална дата.
Като релевантен за изхода на делото е посочен материалнооправният въпрос за началната дата на неплатежоспособността, с твърдения за отклонение на въззивния съд от установената практика на ВКС : решение по т.д. № 26/2006 г., I т.о., решение по т.д. № 466/2004 г., I т.о., решение по т.д. № 348/2008 г., II т.о. и решение по т.д. № 239/2008 г. I т.о. Поставени са и процесуалноправни въпроси във връзка с правомощията на въззивната инстанция при осъществяване на правораздавателната дейност, с позоваване на задължителна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, решение по т.д. № 692/2010 г. и решение по т.д. № 510/2011 г. на II т.о. на ВКС.
Писмен отговор по чл.287 ГПК е подаден само от [фирма], с искане за оставяне без уважение на жалбата по изложените в него подробни съображения.
Ответниците по касация: [фирма], [фирма] и [фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на указания от съда срок. Следва да се отрази, че допуснатата техническа грешка в мотивите към въззивното решение/ стр.1, последен абзац/ относно наименованието на втория въззивник – [фирма], вместо НАП, не обуславя недопустимост на настоящата касационна жалба, предвид всички процесуални действия и обхвата на въззивното производство.
За да постанови обжалваното решение, с което за начална дата на неплатежоспособността на дружеството – длъжник е определена датата 17.05.2011 г., така както и постановил и Окръжен съд – Пловдив, въззивният съдебен състав е обосновал становище, че това е най-ранната дата, на която длъжникът е следвало да плати разсрочените си задължения към кредитори и към която, с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, последният е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по търговски сделки. Отчетено е, че според констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, показателите за ликвидност и финансова автономност са особено и трайно влошени през 2011 г. и предприятието изпитва недостиг от ликвидни краткотрайни активи за покриване на задълженията си към кредиторите – молителя и присъединените кредитори.
При постановяване на решението въззивният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК, е препратил и към мотивите на първата инстанция.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос – за началната дата на неплатежоспособност на [фирма], безспорно е от значение за изхода на делото, поради което следва да се приеме за доказана основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Не би могло обаче да се сподели доводът, че този въпрос е разрешен в отклонение от цитираната казуална практика на ВКС. От друга страна, налице е задължителна съдебна практика на ВКС, Търговска колегия, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК, известна на настоящия състав и надлежно публикувана в правно-информационните системи и в сайта на ВКС – така, напр. решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г.,II т.о.,решение № 44 от 04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г., I т.о, решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., I т.о. и др., в които е налице произнасяне по поставения от касатора правен въпрос. В цитираните решения е възприето, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на база на цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника, установено с помощта на експертиза, чрез изследване на показателите за финансова автономност, ликвидност и ефективност, съпоставено с най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите. Преценката на съда при определяне началната дата на неплатежоспособност е обусловена от произнасяне по въпроса доколко спирането на плащанията от страна на длъжника е последица от трайната обективна невъзможност за погасяване на изискуеми парични задължения към всички кредитори.
В случая липсват данни за отклонение от разрешенията по поставения правен въпрос, дадени в цитираните, задължителни за долустоящите на ВКС съдилища, решения, попадащи в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Това обуславя извод за неоснователност на искането за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Що се касае до правилността на изводите на решаващия съдебен състав, тя не може да се преценява в рамките на производството по чл.288 ГПК.
По отношение на процесуалноправните въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно със задължението за обосноваване на собствени изводи по спора и обсъждане доводите на страните, липсват данни за твърдяното от касатора отклонение от задължителната практика на ВКС. Видно от съдържанието на мотивите, те отразяват решаващата правораздавателна дейност по съществото на спора, вкл. и чрез пълно възприемане на фактическите изводи, обективирани в първоинстанционния съдебен акт.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 17.01.2013 г. по в.т.д. № 1295/2012 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: