Определение №240 от 43930 по тър. дело №2811/2811 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240

гр. София, 09.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2811 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ла Мер БГ“ ЕООД, срещу решение №1706 от 08.07.2019г. по т.д.№1187/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав. С него е потвърдено решение №2080/07.11.2017г. по търг. д. №6297/2016г. на Софийски градски съд, с което по молба на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], е обявена неплатежоспособността на „Ла Мер БГ“ ЕООД, с начална дата 31.12.2015г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен е временен синдик, свикано е общо събрание на кредиторите. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в случая липсват доказателства за уведомяване на НАП, което съгласно чл.78 ал.2, връзка чл.77 от ДОПК, е условие за разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Също поддържа, че е недопустимо да се водят две дела за едно и също вземане, като изтъква, че молителят е подал молби за откриване на производства по несъстоятелност на „Лаудис билдинг“ ЕООД и на „България- консулт“ ЕООД, като се е легитимирал като кредитор с вземането по същия договор за кредит. Оспорва констатациите на съда относно размера на вземането на кредитора, като твърди, че всички вземания на банката над размера от 5 500 000 лева, са погасени по давност на основание чл.111, буква „в“ от ЗЗД. Прави оплакване, че посочената от съда начална дата на неплатежоспособността не почива на каквито и да е доказателства по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя следните въпроси, като обуславящи изхода на производството: 1.Налице ли е била солидарна отговорност на неползващите банков кредит солидарно отговорни длъжници „Лаудис билдинг“ ЕООД и „Ла Мер БГ“ ЕООД, съобразно доказателствата, събрани по делото, пораждащи правните последици от прилагането на погасителната давност въз основа на възражението по чл.147 ал.1 от ЗЗД? 2. Съществува ли наличие на предсрочна изискуемост на вземане и в какъв размер по отношение на солидарно отговорните длъжници? 3. Коя дата би следвало да се приеме за начална дата на неплатежоспособността? Позовава се на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По първия и втория въпрос поддържа противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №1646/16.06.1978г. по гр.д.№465/1978г. на ВС, ГК, І г.о., решение №58/15.04.2009г. по т.д.№584/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №172/25.03.2013г. по т.д.№849/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №345/12.11.2012г. по гр.д.№481/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №130/27.10.2009г. по гр.д.№139/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. По третия въпрос сочи противоречие с решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Също така твърди, че е налице необходимост от издаването на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „При предявен иск в производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество, което е прехвърлило в предходен момент търговското си предприятие, то отговорността на дружеството – прехвърлител по реда на чл.15 ал.3 от ТЗ, следва ли да се ограничи до размера на получените от него права по сделката от приобретателя на това търговско предприятие?“ Твърди, че по въпроса е налице формирана противоречива практика на отделни състави на ВКС, постановена по реда на ГПК от 2007г. по този обуславящ изхода на делото правен въпрос, поради което моли състава на ВКС да предложи на общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по същия въпрос.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил че на 11.12.2007г. между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, от една страна и от друга страна „България- консулт“ ЕООД, като кредитополучател и „Лаудис билдинг“ ООД, като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит № 001/11.12.2007г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков инвестиционен кредит в размер до 15 000 000 евро със специална инвестиционна цел – за покриване на разходите на не повече от 71 % от общата стойност на първата фаза на проекта за строителството на курортен комплекс „Коста дел кроко“, [населено място], включващ изграждането на 16 сгради с обща разгърната площ от 35 858 кв.м. Договорени са съответните лихвени проценти и начина на издължаване на предоставения кредит, а с три анекса към договора – №1/17.08.2009г., №2/03.11.2009г. и №3/30.07.2010г. са предоговорени условия по същия. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извода, че кредитополучателят по договора за кредит от 11.12.2007г. и солидарният длъжник не са изплатили дължимите суми с падеж на последната вноска по договорения погасителен план 30.06.2013г., като изискуемата към 30.06.2013г. неизплатена главница по договора е в размер на 15 000 000 евро, отразена и в счетоводните записвания на ответното дружество; дължимата лихва от 30.09.2010 г. до 21.07.2016 г. е в размер на 8 969 869, 48 евро, а законната лихва е в размер на 1 128 579,33 лева. Съдът е приел за доказано и прехвърлянето на търговското предприятие на „България- консулт“ ЕООД [населено място] на „Ла Мер БГ“ ЕООД, въз основа на сключен в изискуемата форма договор от 17.02.2016г. за прехвърляне на търговско предприятие вместо изпълнение на дълг. Предвид установените от приетото във въззивната инстанция заключение на съдебно – счетоводната експертиза коефициенти на ликвидност, финансова автономност и рентабилност по отношение на ответното дружество, съдът е приел, че същото не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи и то е изпаднало в пълна зависимост от кредиторите си и е налице декапитализация, като това икономическо състояние има траен характер и е явно, че дружеството е в състояние на трайна и обективна неплатежоспособност, считано от 31.12.2015г. Съобразил е, че коефициентът за обща ликвидност, който е основен показател за състоянието на неплатежоспособност и се формира от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения, е определен от вещото лице и в двата варианта на заключението под единица, т. е. под референтната стойност, при което вещото лице е отчело наличните текущи (краткотрайни) активи, включващи материални запаси, от които преобладаващата част са незавършеното строителство на курортно селище „Коста дел кроко“, [населено място], но с оглед практическата невъзможност за успешно завършване на строителството и реализирането му на пазара в срок от една година, както и предвид, че коефициентите на другите три показателя за ликвидност са нула или близко до нулата, вещото лице е определило коефициента за обща ликвидност като незадоволителен. Съставът на САС е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, относно настъпила погасителна давност за част от дължимите по договора за кредит суми за главница и лихви. Изложил е съображения, че вземанията на кредитора по договора за банков кредит не са за периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, при което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби
Неоснователни са доводите на касатора за липса на задължителен реквизит за редовността на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. По делото е представено уведомление по чл.78 от ДОПК до НАП от молителя за предстоящо подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „ЛА Мер БГ“ ЕООД, като същото е заведено с вх.№17-00-594/01.07.2016г. Неоснователни са и доводите за недопустимост на производството предвид обстоятелството, че банката е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност и на прехвърлителя на търговското предприятие „България- консулт“ ЕООД, кредитополучател по договора за кредит от 11.12.2007г. и на солидарния длъжник „Лаудис билдинг“ ООД. Солидарността на задълженията между страните по договора за прехвърляне на търговско предприятие произтича от изричната разпоредба на чл.15 ал.3 от ТЗ. Кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си спрямо всеки от солидарните длъжници, което съответно означава, че докато вземането му не бъде удовлетворено от някой от солидарните длъжници, кредиторът има право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на всеки от солидарните длъжници, при наличието и на останалите предвидени в закона предпоставки.
Първият поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване, доколкото не е обуславящ за изводите на въззивния съд. Касаторът е правоприемник на търговското предприятие на „България консулт“ ЕООД – кредиполучател по сключения с „УниКредит Булбанк“ АД договор за банков кредит №001/11.12.2007г., поради което от значение за съществуването и размера на неговите задължения, не е качеството на солидарен длъжник по кредита, а настъпилото универсално правоприемство между него и кредитополучателя, което именно е обсъждал въззивният съд.
Формулираният от касационния жалбоподател въпрос по пункт 2 от изложението е свързан с предмета на спора, но по отношение на него също не е налице общото основание за допускане на касационен контрол. Отговорът на въпроса относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането ще бъде обусловен от уговорките в конкретния договор за кредит съответно ще подлежи на установяване и преценка въз основа на събраните доказателства по делото. Следователно отговорът на този въпрос е фактологично обусловен и въпросът не съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Въпросът не предпоставя принципно тълкуване на правните норми, уреждащи договорите за банков кредит. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда по установените в производството факти. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК.
По същите съображения не следва и да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса „коя дата следва да се приеме за начална дата на неплатежоспособността“, доколкото отговорът му е обусловен от събраните по делото доказателства / данни от заключенията на съдебно – счетоводните експертизи/ и предполага проверка на решаващата дейност на съда по съществото на правния спор.
Неотносими към спора са доводите на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса „При предявен иск в производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество, което е прехвърлило в предходен момент търговското си предприятие, отговорността на дружеството – прехвърлител по реда на чл.15 ал.3 от ТЗ, следва ли да се ограничи до размера на получените от него права по сделката от приобретателя на това търговско предприятие?“, съответно неоснователно е искането му за упражняване на правомощията на състава на ВКС по чл.292 от ГПК. Поставеният въпрос е насочен към отговорността на прехвърлителя на търговското предприятие, докато в настоящата хипотеза ответник по молбата за откриване на производство по несъстоятелност е приобретателят на предприятието.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не се дължат разноски.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1706 от 08.07.2019г. по т.д.№1187/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *