1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 28.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Хелмут Клаус Панитц срещу определение № 2546 от 9. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1394/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено определение № 498 от 29. 01. 2018 г. по т. д. № 6776/2015 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 6776/2015 г. на СГС, образувано по предявени от касационния жалбоподател срещу „Сиус“ ООД искове за отмяна на решенията, взети на общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, отразени в протокол с дата 20. 12. 2013 г., с правно основание чл. 74 ТЗ.
В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за отмяната му и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове по същество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на делото: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими доказателства и допустимо ли е съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства или части от тях, без да обсъди същите в тяхната пълнота и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал по делото?“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че по поставените въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първи въпрос – с ППВС № 1/1953, ППВС № 7/1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 202 от 21. 12. 2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 157 от 8. 11. 2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 411 от 27. 10. 2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 118 от 27. 10. 2016 г. по т. д. № 3574/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 323 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 2623/013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. № 7161/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. № 4744/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 553 от 27. 06. 2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о, решение № 65 от 30. 07. 2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 28. 10. 2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 214 от 15. 03. 2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 112 от 2. 05. 2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на ВКС, IV г. о. и по втори въпрос – с Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС и решение № 115 от 30. 04. 2013 г. по т. д. № 805/2011 г., II т. о. В изложението се твърди, че е налице и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба „Сиус“ ООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, съответно – за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото по предявените от касационния жалбоподател срещу „Сиус“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците от 20. 12. 2013 г., въззивният съд, след като е изложил съображения, че поканата за процесното общо събрание не е връчена на ищеца, е приел, че исковете са предявени извън тримесечния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ГПК и са процесуално недопустими. Изтъкнал е, че пропускането на максималния предвиден срок за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание води до преклудиране на правото на иск, независимо от късното узнаване за решенията, включително в хипотезата на неуведомяване на съдружника за общото събрание. Съгласно въззивното определение реалното провеждане на събранието на 20. 12. 2013 г. не е оспорено, а напротив – твърди се, поради което с оглед непредявяването на иска най-късно до 20. 03. 2018 г. правото на иск е преклудирано.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, тъй като не може да се приеме, че въведените с изложението процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВС и ВКС. В задължителните за съдилищата постановления на ВС и тълкувателни решения на ВКС, както и в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на които касаторът се позовава, са дадени разрешения по въпроса за правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на съдебните решения. В случая обжалваният съдебен акт е постановен от Софийски апелативен съд в производство по обжалване на определение по чл. 274, ал. 1 ГПК на СГС за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете по чл. 74 ТЗ, поради което съдебната практика, с която касационният жалбоподател обосновава приложното поле на касационното обжалване, е неотносима към релевантните въпроси за правомощията на въззивната инстанция в това производство. С Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивите на това тълкувателно решение, с което са дадени задължителни указания, че обжалването с частна жалба е по естеството си пълно въззивно, е разяснено, че правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на решенията и в производството по обжалване на определенията, визирани от чл. 274, ал. 1 ГПК, са различни. Посочено е, че съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно, като страните нямат възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор и тази инстанция може да проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и в двата случая – на подадена бланкетна частна жалба и на частна жалба, съдържаща конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки по Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. на ОСГТК на ВКС, като при осъществяване на дължимата преценка за законосъобразността на обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, е приел, че исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД от 20. 12. 2013 г., чието реално провеждане не се оспорва, са предявени извън тримесечния срок от деня на общото събрание по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Що се касае до правилността на формираните изводи в резултат на преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, то тя не може да бъде контролирана във фазата по селекция на касационните жалби.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност представлява основание за допускане на касационно обжалване, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Доводите на касатора, че въззивният съд не е съобразил изричното оспорване от негова страна на датата на провеждане на общото събрание на ответното дружество – 20. 12. 2013 г. изискват допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия от страна на ищеца-касатор в настоящото производство и на съда и съобразяване на действителното съдържание на защитата му, които като дейност са част от преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат извършени след допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на Софийски апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2546 от 9. 08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1394/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: