1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 29.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1318 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пиргос Ланд“ ООД – [населено място] срещу решение № 14 от 11. 01. 2018 г. по т. д. № 656/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частите, с които е потвърдено постановеното по т. д. № 33/2017 г. на Старозагорския окръжен съд решение и „Пиргос Ланд“ ООД е осъдено да заплати на Т. В. В. сумата от 1500 лв. разноски за въззивното производство. С решението по т. д. № 33/2017 г. на Старозагорския окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Пиргос Ланд“ ООД – [населено място] срещу Т. В. В. иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 834 лв., представляваща неустойка, дължима от продавача на купувача на основание чл. 9.04.01 във вр. с чл. 8.02.01 от предварителен договор от 23. 09. 2015 г. поради неизпълнение на задължение за осигуряване на действащи арендни и наемни договори на земеделска земя за площ от 516, 68 дка.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за отмяната му и постановяване на решение за уважаване на предявения иск. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на извода на съда, че страните по предварителния договор са постигнали съгласие размерът на процесната неустойка да е 50 лв. Този извод бил изграден при допуснати нарушения на процесуалните правила с оглед откритото производство по оспорване на представения от касатора – ищец с исковата молба предварителен договор от 23. 09. 2015 г. /в същия било отразено, че размерът на неустойката е „50 лв./декар“/ и недопустимото разпределение на доказателствената тежест по оспорването, тъй като се касаело до диспозитивен документ и не били въведени твърдения за неговата неавтентичност. По делото бил представен от ответника друг вариант на договора с отразяване, че размерът на неустойката е „50 лв.“. Твърди се, че съдът неправилно заключил, че следва да цени само този вариант предвид неоспорването му от ищеца. Преценката за уговорения размер на процесната неустойка не била основана върху двата варианта на договора и тълкуване на неустоечната клауза при съобразяване на особеностите на сделката на страните. Неправилно било и заключението на въззивния съд, че по делото не било доказано наличието на неизпълнение на задължението по договора, пораждащо спорното право на неустойка, тъй като ответникът не бил уведомен, че предоставените за обработване на „Травъл Ин БГ“ ЕООД, дружествените дялове от което били прехвърлени, са спаднали под визирания в предварителния договор минимум от 5 200 дка. Такова уведомяване не се дължало от ищеца с оглед съдържанието на договора на страните, възраженията на ответника и установените по делото факти или евентуално /ако не се възприемат тези доводи/ – уведомяването било направено с предявяване на иска, предмет на делото. Несъобразено със закона било становището на съда, че исковата молба в случая не може да се приравни на уведомяване на длъжника, тъй като същата съдържала искане за заплащане на неустойка, а не изявление на кредитора, с което на ответника се дава възможност да изпълни задължението си за осигуряване на определена площ обработваема земеделска земя. В настоящия случай се касаело до възникнало акцесорно задължение, предмет на исковата молба и с получаването на исковата молба от ответника у него се формирала и представа, че е поканен да изпълни главното си задължение по договора. Касаторът поддържа искане за присъждане на разноски.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси: „1. Допустимо ли е да бъде оспорвана верността на диспозитивен документ? и 2. Представлява ли депозирането на искова молба покана към ответника за заплащане на дължима договорна неустойка?“. Касаторът поддържа, че разрешението, дадено от въззивния съд на формулираните въпроси, противоречи на практиката на ВС и на ВКС, намерила израз в решение № 1474 от 12. 01. 2004 г. по т. д. № 2327/2002 г.; решение № 626 от 6. 12. 2010 г. по гр. д. № 6/2010 г., I г. о., решение № 350 от 29. 06. 2009 г. по гр. д. № 2624/2008 г., II г. о., решение № 315 от 9. 11. 2011 г. по гр. д. № 1216/2010 г., I г. о., решение № 249 от 12. 11. 2012 г. по гр. д. № 270/2012 г., II г. о., решение № 242 от 12. 11. 2012 г. по гр. д. № 2264/2016 г., IV г. о. и решение № 90 от 27. 06. 2014 г. по гр. д. № 2264/2016 г., IV г. о. – по първи въпрос и решение № 43 от 6. 02. 2015 г. по гр. д. № 4792/2014 г., IV г. о., решение № 178 от 12. 11. 2010 г. по гр. д. № 60/2010 г., II г. о., решение № 706 от 30. 12. 2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., решение № 37 от 22. 03. 2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., решение № 115 от 18. 01. 1980 на ВС по гр. д. № 1877/79 г., I г. о. и решение № 322 от 9. 04. 2009 г. по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о. – по втори въпрос.
Ответникът по касацията Т. В. В. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е извършена проверка на обжалваното първоинстанционно решение в пределите, очертани от нормата на чл. 269 ГПК. Въззивният съд е приел, че страните по делото – ищецът като купувач и ответникът като продавач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „Травъл Ин БГ“ ЕООД – [населено място]. В изпълнение на предварителния договор на 22. 12. 2015 г. страните подписали окончателен договор за продажба на визираните дялове в предвидената от закона форма. В решението е установено, че съгласно чл. 8.02.01 от предварителния договор ответникът се е задължил към момента на прехвърляне на дяловете в собственост на купувача да е осигурил действащи арендни и/или наемни договори за земеделска земя в землището на община Стара Загора, които предоставят правото на обработване на 5 200 дка земеделска земя за срок от пет години. Между страните било постигнато съгласие /в чл. 8.03 от предварителния договор/, че ако посочената земеделска земя намалее под 5 200 дка, то продавачът следва в този период от 5 години да предприема незабавни действия за осигуряване на земеделска земя до визираната обща площ. Съгласно чл. 9.04.01 ако задължението по чл. 8.02 остане неизпълнено или впоследствие тези декари намалеят, то продавачът се задължава да предостави под наем или аренда на купувача толкова земеделска земя от собствената си в [населено място] и [населено място], колкото е необходимо да се достигне до уговорените 5 200 дка, а ако това е невъзможно – продавачът се задължава да заплати на купувача неустойка. Въззивният съд е приел, че по последната цитирана клауза страните са се съгласили дължимата неустойка да е в размер на 50 лв. Достигнал е до този извод, като е отчел, че в представените от страните копия на договора е отразен различен размер на дължимата неустойка – 50 лв./декар в представеното от ищеца-купувач, при ръкописно добавяне на „/декар“ и 50 лв. в представеното от ответника-продавач, като верността на последното писмено доказателство не е оспорена. Независимо от възприетия от съда диспозитивен характер на документа, е изтъкнато, че от него трябва да бъде изведено съдържанието на съвпадащите волеизявления на страните. С оглед печатния текст на договора и извършената ръкописна добавка в представения от ищеца документ, като е съобразил липсата на изявления на всяка от страните по договора за съгласие с добавката, съдът е заключил, че размерът на уговорената неустойка е общо 50 лв.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на иска за неустойка, въззивният съд е приел, че в случая не е доказано неизпълнението на задължението на ответника по процесния предварителен договор, което е от значение за пораждане на спорното право. Съгласно мотивите на решението задължението на ответника по чл. 8.02.01 за осигуряване на дружеството, дяловете от което са били предмет на прехвърляне, на обработваема земеделска земя с обща площ от 5200 дка касае петте стопански години по смисъла на пар. 2 от ДР на ЗАЗ, считано от 2015 г. За стопанската 2015/2016 г. „Травъл Ин Бг“ ЕООД е ползвало над 5 200 дка, поради което съдът е счел, че задължението за осигуряване на обработваемата площ към момента на подписване на окончателния договор за прехвърляне на дялове /декември 2015 г./ е изпълнено. От този момент с оглед закрепеното в клаузите на чл. 8.02.01 и чл. 8.03 от предварителния договор съгласие на страните приобретателят на дяловете трябвало да следи за площта на обработваните площи и при намалението им под визираната в сделката обща площ от 5 200 дка да уведоми продавача на дяловете – ответник по иска, че следва да изпълни задължението си за попълване на площта до този размер. Задължението за заплащане на неустойката по чл. 9.04.01 възниквало само при невъзможност за осигуряване на допълнителна обработваема площ, за да се достигне до посочената в договора обща площ. За стопанската 2016/2017 г. обработваните от „Травъл Ин Бг“ ЕООД земеделски земи намалели, като общата им площ била под 5 200 дка. По делото обаче не се доказвало продавачът на дяловете – ответник по иска да е бил уведомен, че следва да осигури на дружеството под наем или аренда земеделски земи, за да компенсира намаляването. Следователно, съгласно въззивния акт, не било налице неизпълнение на задължението на ответника и за същия не съществувало задължение за заплащане на претендираната неустойка за това неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касационното обжалване по първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не може да се допусне, тъй като същият не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. Въпросът се отнася до значението на оспорването на истинността на диспозитивен документ и възможността да се поставя проблема за верността на обективираното в такъв документ волеизявление. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за несъществуване на спорното право на неустойка. Резултатът по делото е мотивиран със съображение, че не е налице релевантното за пораждане на правото на неустойка по чл. 9.04.01 от договора неизпълнение, тъй като кредиторът-ищец не е поканил длъжника-ответник да предостави под наем/аренда земеделска земя за достигане на изискуемата /5200 дка/ площ, по отношение на която „Травъл Ин Бг“ ЕООД има право на обработване. Що се отнася до преценката на представените по делото от страните варианти на процесния договор като писмени доказателства и извличането на съдържанието на неустоечното съглашение, то те са осъществени от въззивния съд само с оглед размера на дължимата неустойка и начина й на определяне. При извода, че не е налице неизпълнение на главното задължение, поради което не съществува спорното акцесорно право, без значение за изхода на спора е възприетото от съда, че страните по предварителния договор са уговорили неустойка за това неизпълнение от 50 лв.
Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и вторият поставен от касатора въпрос. Уточнен от касационната инстанция в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС съобразно обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпросът е дали исковата молба, с която е предявен иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка, представлява покана за изпълнение на главното задължение, което е обезпечено с неустойката. Въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй като предмет на претенцията на ищеца е изискуемо вземане за неустойка за неизпълнение на договорното задължение на длъжника-ответник по иска да предостави под наем/аренда земеделска земя /516, 68 дка/ с оглед допълването до уговорената площ от 5200 дка на земеделската земя, по отношение на която „Травъл Ин Бг“ ЕООД има право на обработване, за стопанската 2016/2017 г. Съобразно обстоятелствата, на които се основава искът, фактът на неизпълнението, включен в състава, пораждащ правото на неустойка, се е осъществил към момента на подаването на исковата молба, с която е предявен осъдителният иск по чл. 92 ЗЗД. Следователно подаването на исковата молба, съответно връчването й на ответника в случая не биха могли да се отразят на релевантното за пораждане на спорното акцесорно право неизпълнение на главното задължение на ответника по предварителния договор.
Тъй като въведените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се извършва преценка за наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на цитираната разпоредба.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 16. 04. 2018 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 11. 01. 2018 г. по т. д. № 656/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваните части, с които е потвърдено решението по т. д. № 33/2017 г. на Старозагорския окръжен съд и „Пиргос Ланд“ ООД – [населено място] е осъдено да заплати на Т. В. В. сумата от 1500 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Пиргос Ланд“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на Т. В. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 9 сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: