4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№246
София15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1095/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1234 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 72/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд по т.д.№ 1169/2007 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.266 ЗЗД за разликата над 2 568.14 лв. представляваща незаплатено възнаграждение за извършена по договор № 69/18.10.2002 г. , сключен между праводателя на ищеца „ТД [фирма] и ЕТ”Р. И. – Ч. С. работа, съобразно издадените фактури №№ 175/29.12.2002 г., № 180/20.02.2003 г., № 229/31.07.2003 г. и № 214/29.10.2003 г., до пълния предявен размер от 40 100 лв.
К. въвежда оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при преценка на доказателствения материал по делото и необоснованост на изводите за недължимост на възнаграждението по договор за изработка в обжалваната част. По подробно мотивираните в жалбата касационни основания, се иска отмяна на решението и уважаване на иска изцяло, с присъждане на разноски. К. е формулирал и евентуален петитум – за уважаване на иска за разликата над присъдената от САС сума до сумата 10 223.64 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпроси във връзка с доказването на задължението на възложителя по чл.266, ал.1 ЗЗД: относно формата на доказване на задължението и доказателственото значение на двустранно подписани от страните фактури във вр. с договора за изработка и относно процесуалните задължения на съда при отделяне на спорното от безспорното и при преценка на доказателствата във връзка със задължението на ответника по чл.266, ал.1 ЗЗД. К. се позовава на множество решения на ВКС, съставляващи практика, постановена по реда на ГПК/отм./, както и постановени по реда на чл.290 ГПК решения, които са представени към изложението, като алтернативно се позовава и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че за доказания реално изпълнен обем от възложената на дружеството – праводател на ищеца, работа по проектиране, изработка, доставка и монтаж на дограма на обект „Реконструкция Женски пазар” – зона при църквата „Св.Св. К. и Методи”, която е приета от ЕТ – възложител по договора и главен изпълнител по договор с [фирма], дължимото възнаграждение е 124 568.14 лева, с ДДС. Отчитайки заплатеното чрез преводи възнаграждение от ответника – общо в размер на 122 000 лева, въззивният съд е присъдил разликата от 2 568.14 лв. По отношение на действително, реално извършената работа от изпълнителя, както и по отношение на доказаната за изплатена сума от възложителя, решаващият състав се е позовал на експертните становища на вещите лица Ц., М. и Б..
Като неоснователни са преценени доводите на ищеца за установено по размер задължение на възложителя на работата, съгласно двустранно оформени и представени фактури, на които е налице позоваване в исковата молба. Съображенията в тази насока са обосновани с конкретното съдържание на процесните фактури. Прието е, че доколкото фактурите обективират съгласие на страните, те биха могли да бъдат ползване като аргумент за задължаването с посочените в тях суми, но за да имат този ефект, трябва основанията да са описани с максимална конкретика, а в случая не е така.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане касационно разглеждане на делото.
С оглед мотивите на атакуваното решение следва да се приеме, че материалноправният въпрос за доказателственото значение на фактурата за възникнало между страните правоотношение, за приемането на работата и за признаване на задължението по фактурата, съответно за доказателствената сила на счетоводните регистри на търговците – страни по договора, е пряко свързан с правилността на фактическите и правни изводи на въззивния състав. В случая, решаващият състав принципно не е отрекъл значението на двустранно подписаните фактури за авансови и други плащания по договора за изработка между страните, което становище съответства напълно както на представената от самия касатор практика на ВКС, така и на служебно известните на настоящия състав решения/надлежно публикувани/ постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г., ІІ т.о. решение по т. № 137/2012 г., ІІ т.о. и др. В тези решения е прието, че подписаната от възложителя фактура за изпълнени СМР и/или отразяването на фактурата в счетоводните регистри на търговеца – възложител доказват приемане от поръчващия на изпълнените работи дори и да не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол и същевременно съставляват признание за съществуване на задължението. Същевременно, изводите на съда са в резултат на конкретна преценка на съдържанието на отделните фактури / част от които са за авансови плащания/, наред с останалите данни по делото. Тези изводи са формирани в резултат на пряката правораздавателна дейност, възложена на въззивната инстанция като съд по съществото на спора и в обхвата, очертан от въззивната жалба, като тяхната правилност не подлежи на преценка в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Предвид обективираната в мотивите към решението правораздавателна дейност на състава на Софийски апелативен съд, не би могло да се приеме, че е допуснато отклонение от задължителна за съдилищата практика на ВКС, или константна практика по приложение на чл.188 ГПК/отм./. Същевременно следва изрично да се посочи, че доводите на касатора по формулирания процесуалнопрвен въпрос са основани изцяло на инвокираното с жалбата касационно основание по чл.281, т.3, предл.2 ГПК и всъщност този въпрос произтича от несъгласието на касатора с фактическите изводи на въззивната инстанция, както и че правилността на последните не може да бъде предмет на проверка в рамките на настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1234 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 72/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: