4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№329
София02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1121/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Сътворение”, [населено място], представлявано от председателя Е. А. Ц., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 640 от 14.06.2011 г. по в.гр.д.№ 235/2011 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 33 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 654/2010 г. на Районен съд – Добрич за отхвърляне на предявените срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството искове за заплащане на сумата 17 740.49 лева – неизплатено изравняващо плащане по договор с рег. № BG 0102.06-02-024 от 30.11.2003 г. и за сумата 7 403.47 лева – обезщетение за забава за периода от 12.02.2007 г. до 12.02.2010 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задължението си за изготвяне на доклад по делото и не е отстранил допуснати от първата инстанция процесуални нарушения; неправилно се е позовал на представени след изтичане на срока за отговор писмени доказателства, а от друга страна е извършил само частична преценка на доказателствения материал по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос относно приложението на чл.264 ЗЗД и по процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивната инстанция за изготвяне на доклад по делото при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения/ чл.273, вр. с чл.146 ГПК/; с приемането на писмени доказателства, представени след срока за отговор, както и със задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства. К. твърди, че даденото от съда разрешение по материалноправния въпрос противоречи на практиката на ВКС – решение № 240 от 14.06.2007 г., както и по втория процесуалноправен въпрос – решение № 429/21.06.2010 г., І г.о. Допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по последният процесуалноправен въпрос се основава на т.19 от ТР № 1/2000 г. ОСГК на ВКС, а по първия процесуалноправен въпрос се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, решаващият въззивен състав, след преценка на релевантните за спора факти и на събрания доказателствен материал по делото, е приел, че ищцовото сдружение не е изпълнило проекта по сключения договор по програма ФАР, тъй като не е осигурил постоянна трудова заетост на 15 лица със сензорни увреждания в създадената по проекта ферма за култивирано отглеждане на охлюви. В тази насока са отчетени приетите, при условията на чл.266 ал.3 ГПК, писмени доказателства – 12 броя трудови договори, при отчитане на изискуемата от КТ писмена форма за трудово правоотношение и при съобразяване на отделните клаузи от договора и основанието за финансиране на проекта. Направен е извод, че след като ищецът не е доказал изпълнение на поетото по проекта и посочено по-горе задължение, то не му се дължи претендираното окончателно плащане.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да отстрани процесуални нарушения на първата инстанция във връзка с доклада по делото, макар и да е значим, не може да се приеме за обуславящ за делото. При разглеждане на делото пред въззивния съд, съдебният състав на Окръжен съд – Добрич, е допуснал и събрал поискани от въззивника/сега касатор/ писмени и гласни доказателствени средства, прилагайки предвиденото в чл.266, ал.3 ГПК изключение от забраната за посочване на нови доказателства на този етап от исковото производство. Процесуалните действия на съда по допускане на доказателствата е обосновано с констатирани процесуални нарушения относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и указанията по ал.2 на чл.146 ГПК, видно от съдебния протокол от 27.04.2011 г. Що се отнася до приетото от решаващия съд неизпълнение на проекта от страна на сдружението, то е формирано в резултат на същинската правораздавателна дейност, като правилността на изводите за неоснователност на заявените искове не може да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби, нито основанията по чл.280, ал.1 ГПК могат да се основават с твърдяната неправилност на решението.
Като неотносим следва да се прецени процесуалноправният въпрос, свързан с приемане на писмени доказателства извън срока за отговор. Този въпрос касае процесуални действия на първата инстанция, чието решение не е предмет на касационен контрол, а от друга страна, видно от мотивите към въззивното решение решаващите изводи по спорното материално право не са изведени в резултат на преценка на представените, след срока по чл.131 ГПК, писмени доказателствени средства.
Относно задължението на въззивната инстанция за мотивиране на решението, в случая липсват данни за допуснато отклонение от т.19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Що се отнася до формулираният в изложението материалноправен въпрос, той не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, което е видно от решаващите мотиви за отхвърляне на иска за реално изпълнение на задължението за финалното плащане по проекта. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 640 от 14.06.2011 г. по в.гр.д.№ 235/2011 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: