4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 27.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 702/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя В. Г., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 430 от 26.03.2010 г. по в.гр.д.№ 802/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 253 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 541/2008 г. на Пловдивския районен съд, Х гр.състав за отхвърляне на предявения срещу Община – П. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот съставляващ Т. обект – ресторант с кафе-сладкарница „Ловен парк”, построен в УПИ ХV – „Р.-градина” в кв.1 по плана на[населено място], кв.”О. и култура, [улица], подробно индивидуализиран по отношение на отделните функционално свързани постройки.
В жалбата се поддържат касационни доводи за противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е преценил част от релевантните за спора писмени доказателства/ отделните клаузи на договора –устав за регистриране на ищеца като дружествена фирма с ограничена отговорност, представения акт за държавна собственост от 1984 г., решението за образуване на О. фирма „Р.” със съответния уставен фонд като правоприемник на прекратеното предприятие”Обществено хранене и хотериерство”/ и не е отчел констатациите на съдебно-счетоводната експертиза за осчетоводяването на процесния имот като включен в уставния фонд на дружеството – ищец, на основание представения договор- устав от 28.09.1989 г. Счита за неправилно становището за приложимия ред при регистриране на „Х. – 89” О., съгласно Указ 56 за стопанската дейност, както и за несъобразяване на параметрите на уставния фонд съгл. Правилника за приложение на Указ 56. Изложени са и доводи във връзка с поддържаното основание за придобиване на имота по давност.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на всички основания за достъп до касация по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: има ли разлика в съдържанието на имуществото на субектите при сравнение на „уставен фонд на държавните предприятия” по Закона за държавните предприятия, „уставен фонд на фирма с ограничена отговорност”, регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност и капитал на търговско дружество с отграничена отговорност; с какви актове и документи се установява към 01.07.1991 г. включването на определено имущество в уставния фонд, респ. в капитала; приложима ли е ограничителната забрана за придобиване по давност по чл.86 ЗС в случаите, когато недвижим имот – държавна собственост е включен в уставния фонд на фирма, регистрирана по Указ 56 като фирма с ограничена отговорност и с оглед приложение на пар.8 ПЗР на ТЗ и чл.17а ЗППДОбП/отм./ и дали в случаите, когато имоти-държавна собственост са включени в баланса на търговски дружества и във вр. с чл.17а ЗППДОбП/отм./, следва да не се зачита явно, неоспорвано владение като собственик от страна на дружеството на основание чл.86 ЗС. Поддържа се, че по първите два въпроса обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, като се представят решения на Гражданска колегия, постановени по реда на ГПК/отм/, както и по новия съдопроизводствен ред. По въпросите, свързани с придобивната давност се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Община – П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че процесния имот е внесен в капитала на дружеството при учредяването му през 1989 г. по силата на Указ 56 за стопанската дейност като Д. фирма с ограничена отговорност”Х. – 89”, от страна на съдружника – О. фирма „Р.”, впоследствие пререгистрирана като [фирма]. Този извод е основан на липсата на данни в учредителния договор – устав съдружникът ОФ”Р.” да е участвал при формиране на уставния фонд с процесния обект, още повече, че към 1989 г. той не е съществувал като годен обект на вещни права, предвид представената документация във връзка с изграждането и приемането на обекта с протокол Образец 16. Счетено е за недоказано обектът да е бил в патримониума на ОФ”Р.” към 1992 г., когато при актуването му е бил предоставен за оперативно управление, от която, като съдружник, да е бил внесен във фонда на образуваната дружествена фирма. Решаващият състав се е позовал и на разпоредбите на чл.13, ал.2, т.2, вр. с чл.11, ал.3, т.1, б.”б” от Указ 56 относно изискването за одобрение, в случая от ОбНС, за внасянето на имота в дружеството при учредяването му. Прието е, че независимо от осчетоводяване на имота от момента на въвеждането му в екплоатация, завеждането му в активите на дружеството и включване в оборотните ведомости, то не е могло да го придобие по давност, с оглед абсолютната забрана на чл.86 ЗС.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в неконкретизиране на правопораждащите факти, като част от основанията на иска с предмет установяване на претендираното материално право на собственост върху процесния имот и непосочване на съотношението между поддържаните от ищеца способи за придобиване правото на собственост.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са обусловени от преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, която ВКС може да извърши едва с решението по чл.290 и сл. ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 430 от 26.03.2010 г. по в.гр.д.№ 802/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7 444.75/седем хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: