О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 15.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1312 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. З. от гр. К., подадена от пълномощника му- адв. Г срещу въззивно решение № 943 от 29.05.2009 год. по гр.д. № 915/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.02.2009 г. по гр.д. № 126/2008 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “ВМЗ” ЕАД, гр. С. иск за заплащане на сумата от 2315.56 лв., съставляваща разликата между дължимото и изплатено обезщетение по чл.331, ал.2 КТ, ведно със законната лихва.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът “ВМЗ” ЕАД, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави в сила решението на К. районен съд, с което искът по чл. 331, ал.2 КТ е отхвърлен, въззивният съд е приел, че базата за определяне размера на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331, ал.1 КТ, с оглед прилаганата система на заплащане следва да се определи по чл.16 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е, че от приетата по делото единична съдебно – икономическа експертиза не може да се изведе извод за начина по който е определено последното получено брутно трудово възнаграждение, тъй като вещото лице не е посочило методиката по която е формирано, защото такава задача не му е била поставена, както и че ищецът, не е доказал графика по който е полагал труд през м.12.2007 г.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е относно това следва ли решаващият съд да участва при поставяне задачата на вещото лице, с оглед изясняване предмета на спора.
Поставеният процесуален въпрос е съществен, като относим към изхода на спора. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- т. 10 на ТР № 1/4.10.2001 г. на ОСГК на ВКС, че не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда, когато това се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението.
Съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 943 от 29.05.2009 год. по гр.д. № 915/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :