О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 254
С., 18.03.2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 529/2010 година установи следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Б.- а. к. б. АД , представлявана от изпълнителните директори Д. С. В. и М. С. Ш. като трето лице помагач на ответника С. Д. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 1716 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1820 от 2009 г. на Варненския окръжен съд с което е оставено в сила решение № 1765 от 3.06.2009 г. по гр.д. № 4073 от 2005 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният в обективно и субективно съединение отрицателен установителен иск за признаване нищожността на сделка за покупко – продажба на имот, реализирана с н.а. № 162, т.01, рег. № 1483, н.д. № 156 от 2004 г. поради липса на съгласие и съставянето на неистински документ пълномощно. Уважени са установителните искове за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу Б. Ж. Б., М. Х. М. , Т. П. М. и са отменени на основание чл.431, ал.1 ГПК/отм./ легитимиращите ги нотариални актове като решението е влязло в сила. На последно място е разгледан и уважен ревандикационен иск срещу последният купувач от поредицата от прехвърлителни сделки С. Д. Д. . Решението по установителните искове е влязло в сила и предмет на въззивното решение е само ревандикационната претенция на ищеца срещу последния купувач С. Д. Д. . В касационната жалба навежда доводи за неправилност , поради противоречие с процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Основните оплаквания са насочени по направеният извод за наличието на право на собственост на деривативно основание на ищеца [фирма] като се атакуват правата на праводателите му , възстановили земята по реда на наследяване, земеделската реституция и впоследствие доброволна делба.
Към жалбата е представено изложение, в което се подържа, че по релевантните за спорното право въпроси за валидността на решението на Поземлената комисия взето от четен брой членове по време действието на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /ред.1997 г./ както и по фактическият въпрос отнасящ се до възприетото от съда твърдение на нотариуса , изповядал сделката на ищеца че владее английски език на който говори и представителя на купувача по сделката. Счита, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Представя съдебни решения.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал и ответника С. Д. Д.. В жалбата навежда оплаквания за наличието на всички основания по чл. 281, т.3 ГПК. В представеното изложение към жалбата счита , че със съдебният акт е разгледан материално правен въпрос, който е от значение за спора и касае езика на който е изповядан нотариалният акт след като е установено, че една от страните по сделката не владее български език. Представя съдебни решения.
Ответника- ищец [фирма], представляван от С. Х. е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за недопускане на касационна проверка на решението предвид съответствието на изводите, направени в решаващите мотиви с константната практика на ВКС по поставените материално правни въпроси. Излага аргументи в подкрепа на правилността на съдебния акт. Счита , че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно обжалване по касационните жалби на Б.- американска кредитна банка АД и С. Д. Д. тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Варненския окръжен съд е уважил предявеният осъдителен иск от [фирма] срещу С. Д. Д. за два имота : имот с идентификатор № 10135 073.091 с площ от 348 кв.м. и имот с идентификатор № 10135 073.137 с площ по нотариален акт 1 485 кв.м. по кадастралната карта на[населено място], местността “П.” . Счел е , че решението на ВРС по отрицателният установителен иск , с който е прогласен договора, обективиран с н.а. № 162, т.01, рег. № 1483, н.д. № 156 от 2004 г. е нищожен поради липса на съгласие на продавача [фирма] тъй като предоставеното на Ц. Н. В. пълномощно по силата на което е преупълномощил К. Б. С. е с неверно съдържание.
Уважил е предявеният ревандикационен иск срещу С. Д. Д. защото е намерил, че н.а. № 153, т.01, рег. № 1711, н.д. № 139 от 2005 г. няма вещно правен ефект, тъй като продавачите не са били собственици и техните праводатели също. Този извод е формиран след като са обсъдени възраженията на ответника С. Д. Д. и третото лице [фирма], които се навеждат с касационната жалба и които са свързани с поставените материално правни въпроси.
Настоящия състав споделя крайният извод на въззивният съд за валидност на административният акт , каквато характеристика има решение № 500 от 20.07.1998 г. на ПК”Варна” върху което са положени подписите на председателя, секретаря и 6 от 9- членната комисия. В чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ/ отм./ не е посочено как се формират и постановяват решенията на колективния административен орган а е определен щатния състав и органа – М. на земеделието и горите , които го назначава. В производството не са постъпили възражения по формирането на Комисията. На второ място няма спор , че по направеното от В. С. К. заявление за възстановяване на нива от 2 410 дка , находяща се в строителните граници на кв. В. , м. “Е. т.” е взето решение. Това решение е материализирано в протокол върху които съществува подписа на председателя и секретаря , които удостоверяват неговото съдържание. Тъй като в ЗСПЗЗ не е посочено, че протокола с който е взето решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то следва да се приложи субсидиарно, с оглед разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, отменения в последствие Закон за административното производство , който в чл.15, ал.2 З./отм./ предвижда действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган да се удостоверява с полагане на подпис от председателя и секретаря му. В какъв състав е заседавала Комисията при вземане на решението не са представени доказателства . Следователно направеното в съдебното производство оспорване на този официален диспозитивен документ , който съгласно чл.143, ал.1 ГПК/отм./ се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства не е проведено успешно и правилно е включен в доказателствения материал.
Поставеният втори въпрос в двете изложения касае фактическо обстоятелство и е насочен към правото на съда да формира вътрешно убеждение по представените гласни доказателства, което не е условие за допускане на касационна проверка. Това възприето от съда фактическо положение , изразяващо се във факта, че нотариуса и представителя на купувача са говорили английски език е обусловило извода за валидност на нотариалната форма на сделката предвид изискването на чл.472 ГПК/ отм./вр. с чл.478 ГПК/отм./.
По поставените от Б.- а. к. б. АД и С. Д. Д. материално правни въпроси е формирана трайна съдебна практика , която не се налага да бъде променяна. Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1716 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1820 от 2009 г. на Варненския окръжен съд по касационните жалби на Б.- а. к. б. АД и С. Д. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: