5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4747 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.02.2013г. по в.гр.д.№13055/2012г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен иска на С. И. Б., К. И. И., И. И. И. и А. П. Г. срещу Е. Г. Г., М. Е. Г. и И. Е. Г. /всички правоприемници на починалата в хода на делото Л. А. Г./, който иск е с правно основание чл.108 ЗС, да бъде прието за установено, че С. И. Б., К. И. И., И. И. И. и А. П. Г. са собственици на ? ид.част от 90кв.м. от УПИ ІХ-8, кв.17 по плана на м.Горна баня, [населено място], в контура между точки Д-Е-З-Д в пояснителната скица №1 от заключението на вещото лице С. К., неразделна част от решението, която е възстановена по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. съгласно заповед № РД-43-4 от 05.02.2003г. на кмета на СО, частично изменена със заповед № РД-43-07/15.04.2003г. на кмета на СО и приложената към тях скица и е представлявала част от стар имот пл.№7 по плана на кв.Горна баня и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението, поради недоказаност на собствеността на ищците върху имота /имотът е собственост на ответниците въз основа на придобивна давност/. В частта от 336кв.м. в контура по точки А-Б-В-Г-З-Е-А от същия имот е прието за установено, че С. И. Б., К. И. И., И. И. И. и А. П. Г. са собственици на претендираната ? ид.част, като искането за предаване на владението е отхвърлено поради недоказаност на неоснователно държане от ответниците на тази част от имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационна жалба Е. Г. Г., М. Е. Г. и И. Е. Г. не изразяват становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението на недвижим имот.
С обжалваното решение е прието, че за част от имота с площ от 90кв.м., очертана по приложена към решението скица, искът е неоснователен.
Прието е, че правото на собственост върху имота, включително и върху спорните 90кв.м., е възстановено на наследниците на Ц. Н. М. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Възраженията на ответниците, че е налице незаконосъобразно възстановяване на процесния имот по чл.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. са приети за неоснователни. Прието е, че от изслушаните три основни и една допълнителна технически експертизи безспорно е установено, че предвидените в плановете от 1951г., 1995г. и 1997г. обществени мероприятия /разширение на ж.п. район, озеленяване, продължение на [улица]и нов трафопост/ не са започванаи и не са изпълнени към релевантната дата 22.11.1997г. По отношение на временната улица, прокарана в спорната част от имота, съдът е приел предвид заключението на в.л.С. К., че не е налице започнало мероприятие по чл.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. Изложени са съображения, че временната улица, чието прокарване е наредено на основание чл.205 ППЗТСУ/отм./ не е начало на реализация на бъдещата улица и не е започнало мероприятие по смисъла на реституционния закон, както и че в случая е без значение дали временната улица представлява технико-устройствено мероприятие по терминологията на ППЗТСУ/отм./ или сервитут за преминаване, учреден под прекратително условие /прилагане на плана за обществени мероприятия/, доколкото самият ЗТСУ/отм./ отрича на временните улици качеството на начало на мероприятието, а изрично е посочено, че собствеността върху съответния терен се запазва /чл.205, ал.7 ППЗТСУ/отм./. Изложени са и съображения, че временните улици се създават, защото мероприятието не е започнало и се заличават след като улицата бъде реализирана по съответния проект, като временните улици поначало следват начина на разположение на бъдещата улица, но не винаги и много често имат по-малки габарити или различни габарити от постоянните, както и нямат предвидена площ за тротоари.
Прието е, че първоначалните ответници, респ. техните правоприемници, не са придобили собственост чрез правна сделка /покупко-продажба с н.а.№26, н.д.№1934/98г. от 19.03.1998г./ върху спорните 90кв.м. За основателно е прието обаче възражението на ответниците за придобиване правото на собственост по давност като добросъвестни владелци от несобственик в 5-годишен давностен срок.
Прието е, че са налице категорични доказателства, че е установено владение върху тази площ още от страна на праводателите на ответниците най-късно на 17.10.1996г., когато е съставен протокол за строителна линия от СО, район “О. купел”-на приложената окомерна скица е видно трасиране на имота на ответниците във вида, в който той се намира и по сега действащия план. Прието е също така, че владението е установено и от представеното разрешение за строеж №306 от 11.08.1996г., като в самия н.а. за покупко-продажба изрично е посочено наличие на изградена сграда в груб строеж в имота. Извод за установено и осъществявано владение е формиран и въз основа на показанията на свидетелите И. Т. и М. Н., които са заявили, че Е. Г. и съпругата му са придобили имота ограден от предишните собственици, продължили са да го владеят като такъв, вкл. и са продължили строежа на къщата в имота, като липсват данни и не се твърди ищците или други лица да са прекъсвали или да са смутили владението на имота до 10.03.2006г., когато е предявен иска.
За неоснователно е прието възражението на ищците, че е следвало да изтече 10 годишен давностен срок. Изложени са съображения, че ответниците са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик и едва при опита на ищците да нанесат имота си в кадастралния план, непосредствено преди завеждане на делото през 2006г. Прието е, че не е пречка за придобиване на имота по давност от добросъвестен владелец факта, че до възстановяване имота на ищците през 2003г. имотът е бил /формално и де юре/ общинска собственост, тъй като чл.86 ЗС и последващите мораториуми върху давността върху общински имоти са пречка да се придобие общински имот от недобросъвестен, но не и от добросъвестен владелец в периода 1999-2006г., а след изм.ДВ.бр.33 от 1996г. на чл.86 ЗС не може да се придобие по давност имот, който е публична общинска собственост, докато по отношение на процесния имот е прието, че е бил частна общинска собственост и неправилно е бил включен към частен имот и предназначен за индивидуално застрояване. Прието е, че с това изменение пречката за придобиване по давност е отпаднала и до предявяване на иска на 10.03.2006г. са изтекли повече от 5 години добросъвестно владение.
Прието е също така, че чл.5, ал.2 ЗВСОНИ прекъсва давността само за имоти, които се възстановяват по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, но не и по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Изложени са съображения, че за придобиване на частта от имота не са налице пречки по чл.59 ЗТСУ/отм./ и чл.200 ЗУТ, тъй като визираната част не е част от урегулиран имот на ищците-имотът на ищците след реституцията не е бил нанесен в действащата кадастрална основа и по действащия П. не съществува, а има само проектен номер за евентуално нанасяне в кадастралния план. С оглед на това е прието, че ответниците са придобили по давност имота в пълно съответствие с действащия П..
За неточно е прието твърдението на С. Б. за отпадане на “придаване по регулация” за имота спрямо имота на ответниците, респ. “отпадане на придаването”, тъй като придаване по регулация може да има само спрямо нанесени в кадастъра и регулацията имоти, а процесният имот не е такъв-той не е нанесен в П. и от него няма как да се придава към друг имот, доколкото за кадастъра и регулацията той все още е несъществуващ имот.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос приложима ли е кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС по отношение на нотариални сделки с несобственици като непротивопоставими на правата на действителните собственици, осъществени в нарушение на императивна забрана, въздигната в съществен правен принцип, че никой не може да прехвърля права, които сам не притежава. Разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС е ясна и в поддържания от касатора смисъл не се нуждае от тълкуване-именно по причина, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава, е предвидено придобиване не по силата на самата сделка /доколкото прехвърлителят не притежава правото на собственост/, а по силата на друг придобивен способ, а именно въз основа на кратка придобивна давност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса добросъвестен ли е купувачът по сделка за покупко-продажба на недвижим имот, продавачът по която е несобственик и доколкото за доказване правото на собственост върху недвижим имот се изисква определена форма, длъжен ли е той да предприеме проверка на доказателствата за собственост на своя праводател под страх от евикция, както и може ли да се приложи към този купувач кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС с оглед на установения принцип, че никой не може да извлича облага от собственото си недобросъвестно поведение и не противоречи ли тя на принципа, че който плаща зле, плаща два пъти. Разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС и по отношение на този въпрос не се нуждае от тълкуване. Законодателят по категоричен начин е обвързал добросъвестността на приобретателя с незнанието на обстоятелството, че прехвърлителят не е собственик на имота. Приобретателят се счита за добросъвестен в тази хипотеза до доказване на противното, т.е. до доказване и то от оспорващото правата му лице, че същият е знаел, че праводателят му не притежава права върху имота.
И тъй като разпоредбите, във връзка с приложението на които са поставените от касатора въпроси, не са неясни, не се нуждаят от тълкуване, нито се обосновава необходимост от промяна на установената съдебна практика по тяхното приложение, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.02.2013г. по гр.д.№13055/2012г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ “Б” състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: