О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 86 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. К. Щ. от гр. Х. против въззивно решение № 356 от 3.11.2009г. по в.гр.д. № 524 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 545 от 07.08.2009г. по гр.д. № 404/09г.на Хасковски районен съд.
Не представя отделно от касационната жалба изложение на основанията за допустимост,не сочи конкретно основание по чл.280 от ГПК и не поставя изричен въпрос,който да е решен в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Единствено излага доводи за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззвиният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е частично е уважен предявения от В. К. Щ. против П. г. по д. и строителство”Цар Иван Асен ІІ”гр. Хасково иск с правно основание чл.143,във вр.с чл.262 от КТ, като е осъден ответника да заплати сумата от 315.48лв.,представляваща стойността на положения от ищеца извънреден труд за периодите- 1.11.2006г.-30.04.2007г.,1.11.2007г.-30.04.2008г.и 1.11.2008г.-31.01.2009г., като е отхвърлил иска до пълния му размер от 3 188.20лв. като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си,въззивният съд се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза,която е изчислила дължимия размер съобразно допълнително отработените часове, установени със заповедите на ръководителя на учебното заведение /462 часа извънреден труд и 338.5часа нощен труд/.
Касаторът оспорва изводите на въззивния съд,но за да може касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора и да изложи становището си във връзка с гореописаните правни изводи – законодателят е предвидил ред,изискващ преценка за наличие на изчерпателно изброени от законодателя –едно общо основание ,а именно- поставен от касатора въпрос и едно или няколко допълнителни основания съгласно чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК- за допускане на жалбата до касационен контрол. Едва след като се прецени,че те са налице и бъде допуснато до касационно обжалване – едва тогава,при разглеждане на касационната жалба по същество – може касационната инстанция да обсъди изложените възражения за неправилност и необоснованост на въззивния акт.
В случая липсва посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно приетото в ТР № 1 /2009 г.на ВКС-обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и не може да бъде допуснато касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата. Независимо от обема на подадената жалба -касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно – жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело / а в случая и основание по чл.280 ал.1 от ГПК/- само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 356 от 3.11.2009г. по в.гр.д. № 524 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.