О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
[населено място], 15.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 968 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от К. И. Б. срещу разпореждане № 14447/16.03.2017г. по гр.д. № 1586/2009г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 с-в, с което е върната молбата на частния жалбоподател с вх. № 127142/12.11.2013г. за отмяна на решение № 2136/13.04.2011г. постановено по гр.д. № 1586/2009г. на СГС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството по гр.д. № 1586/2009г. на СГС, I ГО, 11 с-в е приключило с влязло в сила решение № 2136/13.04.2011г. Срещу това решение е била подадена молба за отмяна с вх.№ 127142/12.11.2013г.
С разпореждане от 09.03.2016г. по гр.д. № 1586/2009г. на СГС, I ГО, 11 с-в молбата за отмяна е оставена без движение като са били дадени указания на молителя К. Б. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 43 375,54лв. Съобщение с указанията е било редовно връчено на молителя на 18.04.2016г.
В дадения срок е постъпила жалба с вх. № 56292/22.04.2016г. от К. Б., в която е обективирано изявление за оспорване на размера на указаната такса.
С разпореждане от 25.04.2016г. СГС е указал на К. Б., че квалифицира подадената жалба като частна жалба срещу разпореждане от 19.03.2016г. за определяне на държавна такса. Оставил е същата без движение и е изискал от частния жалбоподател представяне на доказателства в едноседмичен срок за внесена държавна такса в размер на 15 лв. Съобщение с тези указания е било връчено на К. Б. на 14.05.2016г.
На 16.05.2016г. страната е подала молба за освобождаване от държавна такса по частна жалба от 22.04.2016г. С разпореждане на съда от 18.05.2016г. е изискана от К. Б. декларация за имотно и материално състояние в едноседмичен срок от съобщението. Съобщение с новите указания е било редовно връчено на 01.06.2016г.
На 16.03.2017г. по гр.д. № 1586/2009г. на СГС, I ГО, 11 с-в е било постановено обжалваното разпореждане за връщане на молбата за отмяна.
Горната установеност налага следните правни изводи:
На осн.чл.306, ал.1 ГПК на първоинстанционния съд, чрез който се подава молбата за отмяна, са възложени правомощия по осъществяване на проверка за редовност на същата молба с оглед изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК и дали е налице точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. При неотстраняване на нередовностите на осн. чл.306, ал.2 вр. чл.286 ГПК първоинстанционният съд връща молбата за отмяна.
В случая в рамките на осъществената от първоинстанционния съд проверка за редовност на молбата е констатирано несъответствие с изискването за представяне на доказателства за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за разглеждане на молбата за отмяна държавна такса. В срока за изпълнение на указанията на СГС страната е подала жалба, която съдът е квалифицирал като частна жалба срещу разпореждането за без движение на молбата за отмяна. Изрично указания в този смисъл са дадени на молителя и той е бил задължен да отстрани нередовностите /доказателства за внасяне на държавна такса/ по тази частна жалба. Частната жалба не е била върната от първоинстанционния съд като недопустима. Развило се е и производство по молба по чл.83 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от внасяне на държавна такса по частната жалба срещу разпореждането за без движение. Всички тези производства – по частната жалба и по молбата за освобождаване от държавна такса, са преюдициални по отношение въпроса за редовността на молбата за отмяна. Едва след като те приключат със съдебен акт / по същество или за връщане обратно на молбите/, съдът следва да се произнесе дали са били отстранени в срок нередовностите по молбата за отмяна. При допусната от съда грешка в дадената правна квалификация на молба, с която е сезиран, начинът на отстраняване на същата е по чл.253 ГПК, като във всички случаи това не следва да рефлектира върху правото на защита на страната и тя трябва да бъде уведомена след като вече са били дадени указания във връзка с предходната квалификация и са били предприети от тази страна процесуални действия съобразно същата квалификация.
С оглед на гореизложеното обжалваното разпореждане на СГС следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 14447/16.03.2017г. по гр.д. № 1586/2009г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 с-в.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: