2
Определение по ч.т.д.№ 283/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
С.,19.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 283 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Н. Н. срещу Определение № 100 от 07.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 585/2010 на С. окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по частната жалба на Д. Н. срещу разпореждането от 14.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 333/2010 год. с което Чирпанския районен съд е разпоредил издаването на Заповед № 67 от 14.07.2010 год., по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК, въззивният съд я е оставил без разглеждане, като недопустима.
За да остави частната жалба без разглеждане, съставът на СтЗОС се е позовал от една страна на това, че тя съдържа доводи срещу разпореждането за издаване на самата заповед за изпълнение, което не подлежи на обжалване, а ако се приеме, че тя е срещу тази част от разпореждането с която е допуснато незабавно изпълнение, недопустимостта и се основава на чл.419 ал.2 ГПК, липса на подадено възражение срещу заповедта.
В частната жалба с която е сезиран ВКС са изложени доводи материалното правоотношение (договора за кредит), както и доводи за неправилност на преценката на СтЗО относно характеристиката на частната жалба с която е бил сезиран. Тезата на процесуалния представител на жалбоподателите е, че съдържащите се в нея доводи по законосъобразността на издадената заповед следва да бъдат разглеждани като мотивирано възражение по чл.414 ГПК. Съдържа се и позоваване на практика на ВКС по въпроса, че възражението може да бъде елемент от самата частна жалба по чл.419 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Принципно правилна е тезата, че възражението по чл.414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК т.е. да бъде депозиран единен документ. По този въпрос действително е налице задължителна съдебна практика и ако въззивният съд би бил сезиран с частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК в която се съдържат и елементи на възражение по чл.414 ГПК определението на СтЗОС би подлежало на отмяна.
Частната жалба с която е бил сезиран С. окръжен съд, обаче не съдържа каквито и да било белези на такава по чл.419 ал.1 ГПК. В нея няма доводи срещу незабавното изпълнение. И като обстоятелствена част и като петитум, частната жалба е насочена срещу разпореждането с което е допуснато издаването за процесната заповед, което разпореждане, обаче, не подлежи на обжалване – арг.чл.413 ал.2 ГПК и поради това тя е недопустима. Вярно е, че доводите в нея по действителността на материалното правоотношение, позоваването на изтекла погасителна давност и пр. и придават значение на възражение по чл.414 ГПК, но от това следват правата по чл.415 вр.чл.422 ГПК, но не и тези по чл.419 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100 от 07.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 585/2010 на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: