Определение №814 от 40876 по ч.пр. дело №754/754 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Определение по ч.т.д.№ 754/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№814

София, 29.11.2011 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 754 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 вр.чл.274 ал.4 вр. чл. 280 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от срещу Определение № 523 от 06.07.2011 год. по ч.т.д.№ 198/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на срещу въззивно Определение № 835/20.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 1016/2010 год. на Добричкия окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането за отказ на Добричкия районен съд да издаде на основание чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение срещу М. Д. Г. и З. К. И. за сумата 8653.66 лв., представляваща разходи за премахването на незаконен строеж.
За да приеме, че частната касационна жалба е недопустима, съставът на І т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.274 ал.4 вр.чл.280 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че цената на всеки един от пасивно субективно съединените искове е под 5000 лв.
ДНСК счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като сумата от 8653.66 лв. е обща и се претендира от двете ответници.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Преценката на състава на І т.о. е правилна.
От съдържанието на заявлението е видно, че сумата не е претендирана солидарно от Г. и И.. Такава солидарност произтича от закона – чл.225 ал.7 ЗУТ, както е посочил състава на І т.о., но законовата норма не може да замести/допълни заявлението в отклонение от диспозитивното начало. Доколкото, искането за солидарно осъждане не е въведено в заявлението, приема се, че е налице искане за разделност – пасивно субективно съединяване на равни по цена искове, всеки един от които под 5000 лв. Съобразно изменението на чл.274 ал.4 и чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Към момента на постановяване на въззивното определение решение е действала редакцията на чл.274 ал.4 ГПК, ограничаваща касационния контрол на гражданскоправните спорове с цена на иска под 5000 лв., поради което то е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неправилното посочване в диспозитива му.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 523 от 06.07.2011 год. по ч.т.д.№ 198/2011 год. на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар