О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 12.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 145 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] /предишно наименование /, [населено място] срещу въззивно решение № 239/27.10.2011 г. по в. гр. д. № 276/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128/04.06.2011 г. по гр. д. № 1788/2010 г. на Ловешки районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Областна администрация с административен център, [населено място], представлявана от Областен управител [населено място], иск с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 15162,50 лв., претендирана като обезщетение за причинени вреди, вследствие сключване на договори за покупко – продажба на недвижими имоти – частна държавна собственост, намиращи се в [населено място], [община], след проведени тръжни процедури на 19.08.2005 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че изводите на въззивния съд противоречат на фактите по делото, както и че не е съобразена нормата на чл.13а, ал. 2 от З..
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по следния правен въпрос: ”Следва ли продавачът да приеме заплащане на цената на държавен имот с компенсаторни инструменти на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ и чл.13а, ал.2 З., ако тази възможност изрично не е била посочена в заповедта на Областния управител за обявяване на търг и следва ли продавачът да приеме плащане или това е само една правна възможност ?” и приемането на плащане с компенсаторни инструменти , ако не е било упоменато в заповедта, би ли поставило в неравностойно положение останалите участници в търга, след като законът е бил известен и обнародван.”
Твърди се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т 2 ГПК. Приложена е съдебна практика на ВКС от 2003 и 2005 г., както и на ОС Смолян и Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по жалбата в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставения от касатора правен въпрос е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. По отношение на част от този въпрос, относима към предпоставките за заплащане на цена по договор с компенсаторни инструменти е налице формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 60/25.05.2009 г. по т. д. № 698 ВКС, ТК, ІІ отделение; Решение № 80/07.07.2009 г. по т. д. № 725/2008 г., ТК, І отд.; Решение № 116/ 16.10.2009 г. по т. д. № 37/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и Решение № 58/10.09.2010 г. по т. д.№ 499/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о. В тези решения е прието, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ законът предоставя възможност за плащане на цената чрез компенсаторни инструменти, която дерогира приложението на чл. 65, ал. 1 ЗЗД, като депозирането на непаричните платежни средства има погасителен ефект за задължението на купувача и без съгласието на кредитора.
При това, тези разрешения по конкретните дела са дадени във връзка с претенции по изпълнение на вече сключени преди изм. на ЗОСОИ – ДВ, бр. 25/16.03.2001 г. приватизационни договори, като на преценка са подложени нормите на чл. 8, ал. 3 и ал.4 от закона.
В обжалвания въззивен съдебен акт Ловешки окръжен съд се е позовал на едно от посочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но е изложил своите съображения защо даденото разрешение не би могло да се приложи, предвид конкретните факти, по повод обявения и проведен търг и параметрите на сделката, изрично упоменати в книжата, свързани с тръжната процедура.
В конкретния случай, става въпрос не изобщо за възможността за плащане чрез компенсаторни инструменти при заварени договорни правоотношения, а и за проведена през 2005 година процедура, съгласно нормите на ЗДС и ППЗДС по продажба на недвижими имоти, частна държавна собственост чрез търг – т. е. за приложимост на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ и тълкуването на връзката на разпоредбата с чл. 9, ал. 1 и 2 от същия закон, и за относимост на чл. 63 от ППЗДС /отм./
По отношение на тези въпроси касаторът не е доказал твърдяно противоречиво разрешаване на правния спор от съдилищата, предвид въведеното единствено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не следва да се преценяват и решенията на ВАС, тъй като същите не съставляват съдебни актове, постановени в гражданско съдопроизводство.
По отношение на другите оплаквания, част от изложението, не се дължи произнасяне, тъй като изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
При този изход на съдебното производство на ответника по касационната жалба се дължат поисканите от него разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 735,25 лв., определени по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 239/27.10.2011 г. по в. гр. д. № 276/2011 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] /предишно наименование [фирма]/ да заплати на Областна администрация с административен център Л., представлявана от областен управител , сумата 753,25 /седемстотин петдесет и три лева и двадесет и пет ст./ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: