4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 03.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 940 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. О. срещу решение № 231 от 14.06.2012 г., постановено по в. гр. д. № 616 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 136 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 4798 по описа за 2011 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявените от М. И. О. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 342 от 9.9.2011 г., на Директора на ОУ „Н. Р.”-гр. К., за възстановяване на предишната и длъжност и за заплащане на 3 690 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 12.09.2011 г. до 12.03.2012 г.
Касаторът М. И. О. твърди, че решението на Окръжен съд-гр. Велико Т. е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е за необходимостта съкращаването в щата да е реално. Въпросите, които са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото са следните:
1. Възможно ли е работодателят да премахне трудова функция, чието съществуване е задължително по силата на специална нормативна уредба?
2. Допустимо ли е преразпределянето на задълженията по определена специализирана трудова функция между други членове на трудовия колектив, които са специалисти в дадена област?
3. Налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовата функция без никакво изменение се пренасочва за изпълнение от други лица и ако това е възможно, при какви условия?
4. При извършването на подбор при условията на чл.329 от КТ работодателят може ли да предпочете като по-квалифициран служител със статут на семестриално завършил студент пред дипломиран такъв?
Ответникът по жалбата ОУ „Н. Р.”-гр. К. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира 400 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. И. О. е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „старши възпитател” в ОУ „Н. Р.”-гр. К.. Трудовият договор е прекратен поради съкращаване в щата със заповед № 342 от 9.9.2011 г. Съкращаването в щата на длъжността е извършено със заповед № 338 от 31.08.2011 г. на директора на училището, като от три щатни бройки за възпитател е останала само една щатна бройка. Видно от протокол за подбор от 7 септември 2011 г. и разпита на свидетелите Б. и П. комисията е сравнила професионалните качества на трите възпитателки и е предпочела М. О. и В. Х. да бъдат уволнени, а на работа да остане П. К., тъй като тя притежава повече специалности, приложими в начален етап, по-добре изпълнява трудовите си функции по организацията и провеждане на възпитателния процес, има по-добри резултати в подготовката на учениците и работи по-добре в екип. В исковата молба М. О. е посочила като основание за незаконосъобразност на уволнението липсата на реално съкращаване на щата, тъй като не е премахната трудовата функция, а е преразпределена между останалите учители. Заявила е, че извършената от нея дейност трябва да се осъществява по силата на нормативните изисквания. Позовала се е също на неосъществен задължителен подбор. Съдилищата са отхвърлили предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, приемайки, че съкращението в щата е реално, тъй като е извършено от компетентен орган преди уволнението, а подборът е осъществен законосъобразно по критериите на чл.329 от КТ. При така въведените с исковата молба основания за отмяна на уволнението повдигнатите от касатора въпроси, без четвъртия, са от значение за изхода на делото, но въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по тези въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Съкращението в щата е извършено от директора на училището, който има правомощие самостоятелно да определя числеността на персонала/ТР № 4 от 12.12.2011 г. по тълк.д. № 4 от 2011 г. на ОСГК на ВКС/. Съкратени са били две от трите щатни бройки за длъжността, заемана от касатора. Противно на становището на касатора разпределянето на функции на съкратената длъжност между други служители също е форма на реално съкращаване в щата съобразно чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл са както решения № 400 от 2001 г. и № 1002 от 2000 г. на ІІІ ГО на ВКС, така и задължителното и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 184 от 2.6.2011 г. по гр. д. № 803/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
По четвъртия въпрос на касатора дали може да се предпочете при подбора семестриално завършил студент пред дипломиран такъв въззивният съд е изложил подробни съображения в мотивите си. Посочил е, че се касае за допълнителна квалификация на предпочетената за оставане на работа П. К.- семестриално завършена специалност „предучилищна и начална педагогика”, а не за основното задължително изискване-магистърска степен по педагогика, каквато тя притежава. За касатора О. съдът е констатирал, че липсват данни да притежава професионална квалификация „учител” или педагог”. Следователно не се касае за липса на изискуемото образование, а за допълнителна квалификация, която може да бъде и семестриално завършена специалност. От общата таблица на оценяване в протокола за подбор се установява, че основната причина П. К. да бъде предпочетена пред М. О. не е допълнителната образователна квалификация, а по-доброто изпълнение на работата. Следователно отговорът на четвъртия въпрос на касатора не би се отразил на крайния изход на спора, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ОУ „Н. Р.”-гр. К. 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 231 от 14.06.2012 г., постановено по в. гр. д. № 616 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА М. И. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „Б”, ап.3, да заплати на Основно училище „Н. Р.”, [населено място], [улица], сумата 400/четиристотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: