6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр.София, 04.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5573 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. З. Р., починал и наследен от конституираните по делото касатори Г. М. С.-Р., З. Д. Р. и Б. Д. Р., срещу решение № ІІ-77 от 24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е отменено решение № VІІІ-439 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 5333 по описа за 2013 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Д. З. Р. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 1 от 3.5.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 2 420,60 лв. за оставането му без работа за периода от 4.5.2012 г. до 31.05.2012 г., обезщетение в размер на 4 654,20 лв. за получено по-ниско възнаграждение за периода от 1.6.2012 г. до 31.08.2012 г. и 5 274,67 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 1.09.2012 г. до 4.11.2012 г.
Касаторите твърдят, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Задължен ли е въззивният съд да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства, поотделно и заедно, да обсъди всички аргументи и възражения на страните, за да достигне до пълно и правилно формиране на становището си за решението по спора. Обжалваното решение по този въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС, отразена в решения № 802 от 23.02.2011 г., по гр.д. № 1783/09 г. на ІV ГО, № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/10 г. на ІV ГО, № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/10 г. на ІV ГО, № 344/21.09.2012 г. по гр.д. № 862/11 г. на ІV ГО, № 361/14.12.2011 г. по гр.д. №771/10 г.на І ГО, № 443/25.10.2011 г. по гр.д. № 166/11 г. на ІV ГО, № 48/14.05.2012 г. по гр.д. № 447/11 г. на ІV ГО и № 589/29.06.2010 г. по гр.д. №1359/09 г. на І ГО на ВКС.
2. Задължен ли е въззивният съд при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” да установи естеството и характера на дисциплинарното нарушение и въз основа на това да упражни съдебен контрол относно съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение в съответствие с изискванията на чл.189 от КТ? Задължен ли е работодателят да докаже пред съда, че е спазил изискванията на чл.189 от КТ. По тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 476/09.07.2010 г. по гр.д. № 269/09 г. на ІІІ ГО, № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/09 г., № 177/17.03.2010 г. по гр.д. № 3469/08 г. на ІІІ ГО, № 516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/09 г. на ІІІ ГО, № 211/30.03.2010 г. по гр.д. № 748/09 г. на ІІІ ГО, № 293/21.11.2011 г. по гр.д. № 238/2011 г. на ІІІ ГО, № 192/18.03.2010 г. по гр.д. № 876/09 г. на ІV ГО на ВКС.
3. Когато работодателят е посочил в заповедта за дисциплинарно уволнение множество факти като отделни деяния, има ли право съдът да разгледа всеки един от тези факти като отделно дисциплинарно нарушение и да определя съответно отделно за това деяние дисциплинарно наказание, или е задължен да обсъди и прецени законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание в съвкупност по всички въпроси относно уволнението? Касаторът счита за неправилен подхода на въззивния съд да обсъжда всяко едно от деянията поотделно. Този въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по поставените от тях въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд констатира, че след подаване на касационната жалба ищецът е починал и като страни в касационното производство са конституирани неговите наследници. В този случай, тъй като трудовото правоотношение е невъзможно наново да бъде учредено с уволненото лице и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа е строго личен, наследниците нямат правен интерес да го поддържат/определение № 69 от 19.02.2009 г. по ч. гр.д. № 69 от 19.02.2009 г. на ІІІ ГО/. Ето защо касационната жалба в тази част трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено.
В останалите части на касационната жалба по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът е работил на длъжността „експерт неликвидни запаси” в управление „Материално техническо обезпечаване”, складово стопанство, група „работа с неликвидни запаси”, когато е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 1 от 3.5.2012 г.. В заповедта е посочено, че на 3.4.2012 г. при извършена проверка служители на охранителната агенция към предприятието са предотвратили опит за нерегламентирано изнасяне на кабели от фирма [фирма] по сключен договор за продажба на материали. Автомобилът на едноличния търговец е бил донатоварен с още 5 360 кг. материали, за които липсват съпроводителни документи. Във връзка с този инцидент е проверена и работата на ищеца, тъй като той е ръководил цялостния процес по продажбите на залежали материали и скрап. Съгласно т.3 от длъжностната му характеристика ищецът е имал задълженията да организира, координира и контролира всички дейности по изпълнение на сключени договори. Според работодателя той е допуснал следните осем нарушения на трудовата дисциплина. Първото е, че е изготвил нареждане за експедиция без да е получена заявка за експедиция в нарушение на т.1.5 от договора между работодателя и едноличния търговец, съгласно която за всяка експедиция купувачът изпраща заявка с конкретно количество не по-малко от пет дни преди посочената в заявката желана дата на експедиция. Второто нарушение е, че при извършен превод от 10 000 лв. и предишен остатък от 1 330,94 лв., обезпечаващи получаването на около три тона материали, е изготвено нареждане на експедиция на изделия за повече от седем тона в нарушение на т.1.4 от договора между работодателя и едноличния търговец, съгласно която предаването на всяка партида от стоката се осъществява не по- рано от един работен ден след заплащане стойността на съответната партида. Третото нарушение се състои в това, че в нареждането за експедиция не е отразен методът на измерване в нарушение на т.5.5.1 от договора. Четвъртото нарушение на ищеца е издаването на фактура на стойност 26 331,28 лв. без да е извършено пълно плащане в нарушение на т.3.2.2 от договора. Петото нарушение се състои в издаване на друга фактура след разтоварване на част от първоначално натовареното количество, включваща материали на стойност 21 930,59 лв. отново без да е извършено пълно плащане. Шестото нарушение е посочване на по-ниски цени в първата фактура, отколкото във втората фактура. Седмото нарушение е, че в нареждането за експедиция са включени кабели с номера на позициите 8444 и 8528, които липсват в приложение № 2 към договора-описание на металните материали. Осмото нарушение е издаването на нареждане за експедиция след извършване на натоварването в нарушение на Регламента за реда за взаимодействията при обезпечаване с материали и оборудване в предприятието. Работодателят е квалифицирал деянията като други тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
В своя защита ищецът е посочил, че преди да се претеглят барабаните не може да се прецени закупеното количество кабели, поради което посочените стойности са само ориентировъчни и приблизителни. Заявил е, че е в интерес на работодателя да се разпродадат залежалите материали и да се гарантира приток на свежи капитали. Фактурите били издадени с цел камионът да може да се придвижва в комбината. Позовал се е на липсата на причинна връзка между донатоварването на камиона на едноличния търговец и описаните в уволнителната заповед негови деяния, на обстоятелството, че не е причинена реална щета на работодателя, както и на високото напрежение, при което е работил в звеното.
Бургаският районен съд е приел, че ищецът е извършил всички нарушения, без шестото, което е последица от извършените по т.1, 4 и 5 нарушения. Преценил е обаче, че тежестта на нарушенията не е достатъчна за налагане на дисциплинарно уволнение, тъй като няма пряка причинна връзка между натоварването на камиона с допълнително количество материали и нарушенията на ищеца, не е причинена вреда и ищецът няма предходни дисциплинарни нарушения. Ето защо първоинстанционният съд е отменил дисциплинарното уволнение, възстановил е ищеца на предишната работа и му е присъдил дължимото обезщетение.
На свой ред въззивният съд подробно е обсъдил фактическата обстановка и всяко едно от деянията, приемайки, че ищецът е извършил първото, второто, четвъртото, петото и седмото нарушение. Тези деяния са квалифицирани като тежки нарушения с оглед на задълженията на ищеца да организира, координира и контролира процеса по продажбите на залежали материали и скрап, поради което е отменил решението на Бургаския районен съд и е отхвърлил исковете. За да достигне до този извод, Бургаският окръжен съд е анализирал всички събрани по делото доказателства, а доводите на ищеца правилно са приети за несъстоятелни. Работодателят не е твърдял, че има причинна връзка между деянията на ищеца и опита да се изнесат допълнително натоварени материали. Преценката за тежестта на допуснатите нарушения е свързана с преките задължения на служителя да организира продажбите и да упражни контрол върху фактическото получаване на материалите по начин, непозволяващ злоупотреба от страна на купувачите. Затова той е бил длъжен стриктно да се придържа към клаузите на договора за покупко-продажба с едноличния търговец и да изготвя достоверна документация. Работодателят по никакъв начин не му е предоставил правото на преценка да предава незаплатени стоки с цел да се разпродадат залежалите материали и да се гарантира приток на свежи капитали. Твърдението на ищеца, че е работил при високо напрежение в звеното, за което той носи доказателствената тежест, изобщо не е установено по делото. Следователно подробното обсъждане на доводите на ищеца не би променило изхода на спора, поради което по първия въпрос касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не може да бъде допуснато.
В решението си въззивният съд е преценил тежестта на нарушенията и установените по делото обстоятелства, при които те са извършени, като е приел, че тази тежест е съответства на наложеното наказание. Ето защо по втория въпрос на касаторите обжалваното решение не противоречи, а съответства на задължителната практика на ВКС.
Третият въпрос отразява схващането на касаторите, че детайлното разглеждане на всяко едно от деянията поотделно представлява порок на обжалваното решение, тъй като преценката на тези деяния трябва според тях да се извърши за всички нарушения в съвкупност. Това разбиране, отнесено към конкретния случай, противоречи на процесуалния и на материалния закон. Съгласно чл.235, ал.2 от ГПК съдът основава решението си на приетите от него за установени обстоятелства и няма пречка всяко описано в заповедта деяние да бъде обсъдено отделно в мотивите, за да се установи дали е извършено. В някои от случаите всяко едно деяние само по себе си може да обуслови най-тежкото наказание, дори и другите деяния да не са извършени. В други случаи съвкупност от множество установени нарушения, които поотделно не са толкова тежки, също може да мотивира дисциплинарно уволнение. Това означава, че само във втората хипотеза съвкупната преценка е наложителна. Настоящият случай не е такъв-въззивният съд е приел, че петото и седмото нарушение, взети всяко едно поотделно, са достатъчно тежки, за да обусловят дисциплинарно уволнение. Следователно третият въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
При този изход на спора касаторите дължат на [фирма] 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. М. С.-Р., З. Д. Р. и Б. Д. Р., срещу решение № ІІ-77 от 24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, втори въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № VІІІ-439 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 5333 по описа за 2013 г. за възстановяване на Д. З. Р. на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, КАТО ПРЕКРАТЯВА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО В ТАЗИ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-77 от 24.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия, втори въззивен състав, в останалите части.
ОСЪЖДА Г. М. С.-Р., ЕГН [ЕГН], З. Д. Р., ЕГН [ЕГН], и Б. Д. Р., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 150/сто и петдесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: