О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 05.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 2182 по описа за 2018 год., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 506 от 13.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 192/2018 г. на Русенски окръжен съд е потвърдено определение № 523 от 24.01.2018 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 6405/2017 г.
Срещу определението на Русенски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от Д. И. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса (след уточнението му в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) приложима ли е общата компетентност по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. в хипотезата на иск за изменение на режима на упражняване родителски права, когато първоначалният режим е бил определен от съда на държавата членка, чиито граждани са двамата родители, но обичайното местопребиваване на децата не е в тази държава; задължително ли е легализирането в Германия на решението на българския съд по брачно дело, чиято промяна се иска съобразно чл. 59 от СК и ако не е легализирано, редно ли е то да се променя; следва ли дете, навършило десет години към датата на първоначалната жалба срещу прекратяване на производството, да бъде разпитано от българския съд, което е задължително по СК и нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, след като не са му връчени отговора на исковата молба и доказателствата към него, при положение че прекратителните мотиви почиват именно върху отговора на исковата молба от ответника и съставлява ли невръчването на книжата процесуално нарушение. Въведени са и доводи за очевидна неправилност на определението.
Частната касационна жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 6405/2017 г. на Русенски районен съд е образувано по искова молба, с която Д. И. М. от [населено място] е поискала изменение на определените със споразумение по гр. д. № 5529/2016 г. на Русенски районен съд мерки относно упражняването на родителските права над малолетните деца Т. и Д., пребиваващи при баща си – ответника по делото Т. И. Х.. Ответникът е възразил, че българският съд не е компетентен да се произнесе по иска, тъй като децата имат обичайно местопребиваване в [населено място], Германия. Към отговора на исковата молба са представени: потвърждение за регистрация от Окръжна служба Х. – Н., съгласно което детето Т. живее в [населено място] от 01.06.2013 г., а детето Д. – от 17.01.2014 г.; удостоверение, съгласно което през учебната 2017/2018 г. детето Т. е било записано за трета година в за посещение на училище „Лемерзит, [населено място]; удостоверение, съгласно което детето Джансу редовно посещава целодневно детско заведение „Кита“, [населено място], Германия, където получава грижи до дванадесет часа дневно.
С определение № 523 от 24.01.2018 г. Русенски районен съд е прекратил производството по делото, приемайки, че не е международно компетентен да разгледа спора за родителска отговорност за децата Т. и Д., тъй като както децата, така и техният баща, който упражнява понастоящем родителските права по отношение на тях, нямат обичайно местопребиваване на територията на Република България и не са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 506 от 13.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 192/2018 г. на Русенски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 12, т. 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. е неприложима, тъй като постоянното местопребиваване на бащата и децата е в Германия, където децата посещават учебни заведения; че компетентен по делото за родителска отговорност е съдът на държавата-членка по постоянното местопребиваване на децата към момента на сезиране на съда.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът приложима ли е общата компетентност по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. по иск за изменение на режима на упражняване родителски права, когато първоначалният режим е бил определен от съда на държавата членка, чиито граждани са двамата родители, но обичайното местопребиваване на децата не е в тази държава е разрешен в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. е приложим по въпросите за упражняване на родителската отговорност, независимо дали първоначалният режим е бил определен от националния съд на държавата членка. Регламентът е приложим по въпросите за родителската отговорност дори и в случаите, когато съдът на държавата членка е компетентен да се произнесе по искането за развод между съпрузите – в този случай съдът е компетентен да се произнесе по искането за развод, но не и по въпросите за упражняване на родителските права, когато обичайното местопребиваване на детето е в друга държава (Определение от 16.01.2018 г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване С-604/17, отправено от Върховния касационен съд на Република България). Съобразявайки така установената съдебна практика, при доказателства за обичайно местопребиваване на децата във Федерална Република Германия, въззивният съд е приел, че не е компетентен по въпросите за родителската отговорност на децата съгласно чл. 8, т.1 от Регламента и при спазване на условията на чл. 9 и чл. 10 – детето Т. пребивава в Германия от 2013 г., а детето Д. от раждането му през 2014 г., без да са неправомерно отведени и задържани там. Съдът е съобразил и че не е налице и пророгация на компетентност по чл.12, ал. 3 от Регламента – преценка на висшия интерес на децата налага извод, че разглеждането на делото от българския съд не е в тяхна изключителна полза, тъй като българските специализирани власти нямат поглед върху развитието им и не могат да дадат аргументирано становище по съществото на спора.
Въпросите задължително ли е легализирането в Германия на Решението на българския съд по брачно дело, чиято промяна се иска съобразно чл. 59 от СК и ако не е легализирано, редно ли е то да се променя и следва ли дете, навършило 10 години към датата на първоначалната жалба срещу прекратяване на производството, да бъде разпитано от българския съд, което е задължително по СК, нямат отношение към въпроса компетентен ли е българският съд да се произнесе по искане за изменение на режима на упражняване на родителски права по отношение на деца, имащи постоянно местопребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз.
Не са обуславящи изхода на спора и въпросите нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, след като не са му връчени отговора на исковата молба и доказателствата към него, при положение че прекратителните мотиви почиват именно върху отговора на исковата молба от ответника и съставлява ли невръчването на книжата процесуално нарушение. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета, националният съд следва служебно да прогласи, че не е компетентен да се произнесе по въпроса за родителските права при данни, че децата имат постоянно местопребиваване в друга държава членка, а след десезирането му извършването на процесуални действия е недопустимо. Независимо от това, жалбоподателката е запозната с отговора на исковата молба и приложените към него доказателства и е изложила е правните си аргументи в частната жалба, разгледана от Русенски окръжен съд и в касационната си жалба, без да оспорва обстоятелството, че децата имат постоянно местопребиваване във Федерална Република Германия, което е решаващия критерий за определяне на компетентния съд по спора за родителски права.
Неоснователен е и доводът за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, постановен в съответствие с установената практиката по приложението на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 506 от 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 192/2018 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: