О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 18.10.2019 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 2385/2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6454 от 16.07.2019 г. (допълнена с молба с вх. № 6884 от 31.07.2019 г.) от „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, чрез процесуалния му пълномощник, както и по молба с вх. № 6761 от 26.07.2019 г. от И. И. С., от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, с искане за допълване на определение № 407 от 26.06.2019 г. по т.д. № 2385/2018 г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъдят направените от молителите разноски по настоящото дело в размер на 4 000 лв. за първия молител, респ. 1 678.21 лв. за втория молител, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения.
С определение № 407 от 26.06.2019 г. по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска, не е допуснато до касационно обжалване решение № 365 от 12.02.2018 г. на Апелативен съд – София, 4-ти състав по гр.д. № 4364/2016 г. по подадените срещу въззивното решение две касационни жалби, както следва: 1.) от „Ентеба Инк“ ЕООД, [населено място] (трето лице – помагач на ответника), в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 13921/2013 г. на СГС, І ГО, 1-ви състав в отхвърлителната му част и потвърждаване на същото решение в осъдителната му част са уважени исковете на И. И. С. против „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ за заплащане на сумата 74 060.13 лв. – застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 13.09.2012 г., на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 2 185.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2013 г. до 15.10.2013 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2.) от И. И. С. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата й претенция за присъждане на застрахователно обезщетение за разликата над 74 060.13 лв. до пълния предявен размер от 86 508.32 лв. и съответното обезщетение за забава за разликата над 2 185.02 лв. до 2 552.28 лв.
В определението по чл.288 ГПК съдът не се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски в полза на всеки ответник по съответната касационна жалба, съдържащи се в отговорите по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По молбата на „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – И. И. С., в който е изразено становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Същата счита, че искането е преклудирано, както и че е недопустимо представянето на доказателства за плащане на разноските с нарочна молба след постановяване на определението по чл. 288 ГПК, визирайки допълнителната молба на молителя с вх. № 6884 от 31.07.2019 г. Навеждат се твърдения, че искането е неясно, доколкото се твърди защитата на дружеството да е осъществена по отношение на двете подадени касационни жалби – от „Ентеба Инк“ ЕООД и от И. И. С., но не било посочено от коя страна разноски в какъв размер се претендират. Твърди, че искането е неоснователно, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие бил бланкетен, непопълнен и с непосочени предмет и размер на възнаграждението. Представеното от молителя платежно нареждане също не установявало извършване на плащане в полза на процесуалния представител на „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, защото от съдържанието на същото не можело да се установи, че плащането се отнася до конкретния правен спор. Релевирано е и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като при намиране на молбата за основателна, счита, че следва да отговаря за разноски най-много в размер на 175.58 лв. съобразно обжалваната от И. С. част от въззивното решение.
По двете искания за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е изразено писмено становище и от „Лега Консулт“ ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник. Така депозираният отговор от това търговско дружество не следва да се взема предвид, доколкото е подаден от трето лице, което няма качеството страна в производството по акта по чл. 81 ГПК, респ. не е насрещна страна по никое от исканията с основание чл. 248 ГПК.
За да се произнесе по постъпилите искания по реда на чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, съобрази следното:
I. Молбата за допълване на определението в частта за разноските, подадена от „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, е процесуално допустима – подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна по следните съображения:
Молителят – ответник по депозираната от И. И. С. касационна жалба, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който своевременно е направил и искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Към отговора са представени договор за правна защита и съдействие № 498321/19.07.2018 г., сключен между „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ и адв. В. В., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., платимо по банков път, ведно с преводно нареждане от 25.07.2018 г., съгласно което уговореното възнаграждение в посочения размер е действително заплатено на посочената дата по сметка с получател адв. В.. В основанието на платежното нареждане изрично е посочено, че преводът се извършва по договор за правна помощ № 498321, който еднозначно съвпада с номера на договора, сключен между молителя и адв. В.. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане, като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, с оглед на гореизложеното, предпоставките за присъждане на разноски са доказани.
Неоснователно е твърдението на насрещната страна по искането, че молбата по чл. 248 ГПК е преклудирана. Необжалваемото определение на ВКС, чието допълване в частта за разноските се иска, е постановено в производство по чл. 288 ГПК на 26.06.2019 г., а молбата за допълването му е подадена на 16.07.2019 г., т.е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Като неоснователно следва да се прецени и твърдението за недопустимост на искането, доколкото доказателства за плащане на разноските от страна на молителя били представени едва с нарочната допълнителна молба с вх. № 6884 от 31.07.2019 г., т.е. след постановяване на определението и след постъпване на искането по чл. 248 ГПК. Действително, с така посочената молба процесуалният представител на молителя представя договор за правна защита и съдействие № 498321/19.07.2018 г. и преводно нареждане от 25.07.2018 г. с твърдение, че поради допусната техническа грешка е пропуснал да приложи същите към предходно депозираното искане за допълване на определението в частта за разноските, към което същите са посочени като приложения. Следва обаче да се има предвид, че договорът и платежното нареждане за извършения банков превод са представени от молителя още с депозирания отговор на касационната жалба – л. 85 (гръб) и л. 86 от т.д. № 2385/2018 г. по описа на ВКС, поради което са своевременно представени пред съда.
Основателно е обаче твърдението на насрещната страна по молбата, че от така представения договор за правна защита и съдействие № 498321/19.07.2018 г. не става ясно каква част от общо претендираната сума за сторени разноски в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС в размер на 4 000 лв. са такива за защитата на дружеството-молител по подадената касационна жалба от „Ентеба Инк“ ЕООД, респ. за изготвяне на отговор по депозираната касационна жалба от И. И. С., т.е. от коя страна разноски в какъв размер се претендират. Това е така, доколкото в предмета на горецитирания договор за правна защита и съдействие е посочено, че същата ще се изрази в „изготвяне на отговори по касационни жалби“ срещу въззивното решение, а от намиращото се на гърба на договора пълномощно може да се направи извод, че се касае именно за депозираните срещу въззивното решение касационни жалби от „Ентеба Инк“ ЕООД и от И. И. С.. Настоящият състав намира, че доколкото първият касатор е подпомагаща страна на ответника в първоинстанционното производство, то в полза на настоящия молител – подпомагана страна, не се следват разноски за подадения отговор на касационната жалба на третото лице -помагач срещу въззивното решение, поради което искането в тази част следва да бъде оставено без уважение. От това следва, че разноски на ответника по касация – „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, се дължат само за оказаната защита на дружеството по касационната жалба на И. И. С.. При този извод и изхождайки от предмета на договора за правна защита и съдействие, както и от липсата в същия на разграничение и конкретизация каква част от общото възнаграждение касае изготвянето на отговор на касационната жалба на С., следва да се приеме, че такава е половината от доказаните разноски според писмените доказателства, представени към съвместния отговор на двете касационни жалби, или сума в размер на 2 000 лв.
След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното възнаграждение за адвокат, поради прекомерност. Доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, касаторът не е имал възможност преди получаване на препис от молбата по чл. 248 ГПК да се запознае с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания или неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай, защитата на молителя е осъществена при обжалваем интерес пред касационната инстанция в размер на 12 815.45 лв., поради което определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв.
Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответника по касация се изразява единствено в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че заплатеното от „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и действителната фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 914.46 лв., до който искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено, респ. до пълния претендиран размер от 4 000 лв. молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
II. Процесуално допустима е и молбата за допълване на определението в частта за разноските, депозирана от И. И. С. – подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна по следните съображения:
Молителят – ответник по депозираната от „Ентеба Инк“ ЕООД касационна жалба, е представил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който своевременно е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложил договор за правна защита и съдействие от 04.07.2018 г. (л. 16 от т.д. № 2385/2018 г. по описа на ВКС), сключен между него и адв. Д. В. Д., видно от който е, че страните са се договорили услугите по същия да бъдат предоставени срещу възнаграждение от 1 678.21 лв., като плащането на така уговорената сума е отбелязано като извършено в брой при подписване на договора.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, разходите на ответника по касация са доказани в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдебните разноски следва да бъдат присъдени. Извод за обратното не следва и от нормата на чл. 78, ал. 10 ГПК, съгласно която на третото лице не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Като подпомагаща страна, третото лице – независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото – чл. 221, ал. 1 ГПК, включително и да подава жалби, за да брани пряко, не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Именно от това изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК, като оставя на третото лице – помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, включително да подава жалби, респ. и да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес.
В настоящия случай, третото лице-помагач дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия, тъй като подадената от него касационна жалба не е била допусната до касационно обжалване – чл. 78, ал. 10, предл. второ ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед горното и при липса на възражения от насрещната страна, искането за допълване на определението се преценява като основателно и следва да бъде уважено чрез присъждане на сумата от 1 678.21 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 407/26.06.2019 г. по т.д. № 2385/2018 г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], да заплати на „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], сумата 914.46 лв., представляваща направени по делото разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София“ КЧТ, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по чл. 248 ГПК в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ентеба Инк“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на И. И. С., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], сумата 1 678.21 лв., представляваща направени по делото разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: