О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С. 15.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1489 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от Р. П. Р. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат Д. и от „Е.ОН.България мрежи”АД[населено място], чрез процесуалния представител адвокат Гьопсалиева против въззивно решение №113 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 264 по описа за 2010г. на В. апелативен съд,с което е отменено решение № 90 от 5.03.2010г. по гр.д. № 909/2009г.на В. окръжен съд в осъдителната му част по иска за разликата от 14 030лв.до 15 000лв.и в частта за присъдените разноски над сумата 2 212.24лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска на Р. П. Р. срещу „Е.ОН.България мрежи”АД[населено място] за разликата от 14 030лв.до 15 000лв. като неоснователен и е потвърдено решението в останалата част относно главницата до размера от 14 030лв.и присъдените разноски от 2 212.24лв.
Като основание за допустимост и в двете касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за собствеността върху енергийните уредби и съоръжения/в жалбата на „Е.ОН.България мрежи”АД[населено място]/ и за това дали през 1997г.физическо лице е имало право да придобива собственост върху трафопост при условията на Закона за електростопанството/отм./.Позовават се на множество решения на ВКС с незадължителен характер.
Срещу подадените жалби не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че независимо, че в представения от ищеца нотариален акт/№92/97г./той е посочен като притежател на трафопост,той е собственик само на помещението,служещо за трафопост.В. елекрическа уредба за пренос и разпределение на ел. енергия е държавна собственост/чл.2 ал.1 от ЗЕ/отм./.Тъй като ищецът не е губил собствеността си върху имота,в който се помещава трафопоста- той има право на обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД в размера определен от вещото лице по делото/заключение от 25.11.09г./на средния пазарен наем за помещението/като следва да бъде изключена стойността на наема на ел.оборудването/.
При така изложените мотиви- поставеният от касаторите въпрос е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите изводи на съда.Към настоящия момент обаче – съществуващото противоречие в практиката по решаването му – вече е отстранено с постановен по реда на чл.290 от ГПК акт на ВКС.С решение №716 от 22.10.2010г. по гр.д.№ 810/09г.на ВКС е прието,че законоустановеният в чл.2 ал.1 от ЗЕ/отм/. принцип е че енергийните обекти са държавна собственост.Изключенията по ал.2 се отнасят само за такива енергийни съоръжения,които обслужват нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация, при наличие на посочените в закона предпоставки. Ако съоръжението има и друго предназначение/както е в настоящия случай/-да обслужва нуждите на ведомствен жилищен фонд- то не попада в изключението на чл.2 ал.2 от ЗЕ/отм./и не става собственост на съответната кооперация или обществена организация,независимо, че тя е инвестирала за изграждането му.Когато съоръжението обслужва повече от едни потребител,то не може да бъде собственост на организацията, инвестирала за изграждането му,а става държавна собственост по силата на чл.2 ал.1 от ЗЕ/отм/.Няма пречка обаче,физическото лице да е собственик на помещението,в което функционира съответния енергиен обект и тъй като е лишен от ползването му, той може да претендира обезщетение.Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези съображения.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на предпоставка по чл.280 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №113 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 264 по описа за 2010г. на В. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.