1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№318
гр. София 11.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1092 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. Ц., В. В. А., Д. Ц. А., Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц. чрез процесуалния им представител адвокат С. Ч. срещу определение № 431 от 5. 02. 2018 г. по гр. д. № 4206/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по същото дело решение от 21. 11. 2017 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се претендира отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателите, като се измени въззивното решение в частта за разноските и на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ се присъди адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски апелативен съд. Частните жалбоподатели излагат оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена изцяло, което следва да се отчете при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът по жалбата „ЗД [фирма] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр. д. № 4206/2017 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни в процеса като частните жалбоподатели – ищци са обжалвали първоинстанционното решение в частите за отхвърляне на предявените от тях искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, както следва: ищците Б. П. Ц. и В. В. А. – за разликите над сумата 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ищецът Д. Ц. А. – за разликата над сумата 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. и ищците Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц. – за разликите над сумата 140 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., а ответникът „ЗД [фирма] – в осъдителните части. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Въззивният съд е счел претенциите на страните за присъждане на разноски за въззивната инстанция за неоснователни с оглед изхода на спора.
С молба, подадена в срока по чл. 248 ГПК, въззивниците-ищци са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските, като са поддържали, че имат право на заплащане на адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на ответника по исковете – застрахователно дружество, съответно съразмерно на искането на този въззивник.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е счел, че не е налице основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението е неправилно.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ако страната, в чиято полза е решен един спор е била представлявана в производството от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, то същият представител има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Във въззивното производство страните имат право на разноски, съответно на процесуалния им представител при условията на чл. 38 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение като обжалваемият интерес за всяка от тях се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която страната се защитава. В случая на ищците – въззивници се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съобразно съответните обжалвани части от решението от страните, общия обжалваем интерес във въззивното производство и изхода на това производство. С оглед посочения предмет на въззивно обжалване целият обжалваем интерес във въззивното производство е 200 000 лв. за всеки един от ищците. Тъй като въззивният съд не е уважил въззивните жалби на страните и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт, разноските за адвокатско възнаграждение на ищците следва да бъдат присъдени в съотношение: 120 000/200 000 за ищците Б. П. Ц. и В. В. А., 100 000/200 000 за ищеца Д. Ц. А. и 140 000/200 000 за ищците Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц., съобразно отхвърлената жалба на насрещната страна. При минималния размер на адвокатското възнаграждение за обжалваем интерес от 200 000 лв. – 5530 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая разноските на ищците възлизат на 3318 лв., без ДДС или 3982 лв., с ДДС – за ищците Б. П. Ц. и В. В. А., 2765 лв., без ДДС или 3318 лв., с ДДС – за ищеца Д. Ц. А. и 3871 лв., без ДДС и 4645 лв., с ДДС – за ищците Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц..
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като „ЗД [фирма] бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3982 лв., с ДДС за всеки от ищците Б. П. Ц. и В. В. А., 3318 лв., с ДДС – за ищеца Д. Ц. А. и 4645 лв., с ДДС за всеки от ищците Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц. или общо 25 217 лв., с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 431 от 5. 02. 2018 г. по гр. д. № 4206/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 2408 от 21. 11. 2017 г. по гр. д. № 4206/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „ЗД [фирма] – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – [населено място], [улица], ет. 8 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 3982 лв., с ДДС за всеки от ищците Б. П. Ц. и В. В. А., 3318 лв., с ДДС – за ищеца Д. Ц. А. и 4645 лв., с ДДС за всеки от ищците Ц. Д. Ц., В. Д. Ц. и Б. Д. Ц. или общо 25 217 лв. /двадесет и пет хиляди двеста и седемнадесет лева/, с ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: