Определение №326 от 43272 по тър. дело №3104/3104 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 21.06.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ……………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 3104 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 1572/04.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1739/2017 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 232/13.01.2017 г. по гр.д. № 7928/2015 г. на Софийски градски съд, настоящият касатор е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати: на С. И. Нинашка – разликата от 150 000 лв. – над сумата от 50 000 лв. и присъдените 200 000 лв.; на Т. П. Й. – сумата от 150 000 лв. и на Л. Т. Й. – сумата от 200 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. Л. Нинашки, настъпила вследствие на ПТП от 15.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.).
Ответниците С. И. Нинашка и Т. П. Й., действаща лично и като законен представител на Л. Т. Й., и трите от [населено място], оспорват жалбата. Претендират разноски.
Третото лице – помагач Х. Т. К. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Застрахователна компания [фирма] за причинените неимуществени вреди от смъртта на П. Л. Нинашки, настъпила вследствие на ПТП на 15.09.2014г., причинено от застрахования водач при ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” – Х. Т. К.. Решаващият съдебен състав е счел за неоснователни доводите на ответното дружество за липса на материалноправна легитимация на ищците Л. Т. Й. и Т. П. Й.. Приложил е разрешенията по ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и е изложил съображения, че ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Обсъдени са свидетелските показания и е обоснован извод, че между починалия и Л. Т. Й. са съществували емоционална връзка и отношения като на родител – дете, като П. Л. Нинашки е имал намерение да припознае или осинови ищцата, но същото е осуетено от преждевременно настъпилата му смърт. Въззивният съд е достигнал и до извода за установени между починалия и Т. П. Й. трайни и близки отношения, характерни за една съпружеска двойка, основани на съвместното им живеене близо три години преди процесното ПТП, споделяне грижите за детето Л. и представянето им пред роднини и приятели.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. Въпрос относно кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение при смърт на техен близък роднина; 2. „Дали приобщени свидетелски показания за полагана грижа от пострадалия за дете, отглеждано в неговата семейна среда, е основание за прилагане презумпцията на чл.61 СК в случаите на заявени твърдения за биологичен произход на едно лице от друго в низходяща степен и при липса на официално установен произход?”; 3. Въпрос относно съдържанието на отношенията между пострадало от деликт лице и претендиращ обезщетение като съжителстващ с него на семейни начала; 4. „Дали е достатъчно установяването на съжителстване между две лица от различен пол за определен период от време в едно домакинство, за да се приеме, че е налице непрекъснато съвместно съжителство като брак и за създаване и наличие между пострадалия и претендиращия обезвреда на отношения, напълно идентични с тези, сочени в ППВС № 4/1961 г.?“; 5. „Дали ангажирани доказателства за връзка между две лица като между родител и дете изисква приложение на правилото, прието с ППВС 5/1969 г., независимо от твърденията за наличие на биологичен произход и изключва приложението на ППВС 4/1961 г.?”; 6. „Дали съдържанието, прието от съда при обсъждане на приобщени по делото доказателства относно установеността на определени факти, е определящо за съдържанието на правния спор и от значение за определяне на основанието на предявения иск, независимо от твърденията за произход на спорното право?”. Въвежда основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.), поради противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г., ППВС № 2/30.11.1984 г. и решение № 143/29.04.2015 г. по т.д. № 3504/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК. По пети и шести въпрос касаторът твърди и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.).
Първият въпрос относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпила смърт на техен близък, е относим към предмета на конкретното дело, но не се доказва наличието на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.). В цитираните от касатора три постановления на Пленума на ВС е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете. По смисъла на решение № 143/29.04.2015 г. по т.д. № 3504/2013 г. на ВКС, I т.о., на което се позовава касаторът, правните последици на осиновяването са равни на последиците на кръвното родство и затова в цитираните постановления В. съд приравнява на осиновени и „взетите за осиновяване”, но неосиновени деца. Съгласно решение № 227/09.02.2017 г. по т.д. № 53676/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК, обстоятелствата по неприключилата процедура за осиновяване и неосъщественото намерение на починалото лице да я инициира са онези факти, които отразяват в обективната действителност силата и дълбочината на емоционалната връзка, която делинквентът е прекъснал поради причинената смърт. В настоящия случай, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел, че между починалия П. Л. Нинашки и Л. Т. Й. са съществували емоционална връзка и отношения като на родител – дете; съобразил е намерението на починалия да припознае или осинови ищцата, както и обстоятелството, че това намерение е осуетено от преждевременно настъпилата смърт.
На следващо място, в цитираните от касатора постановления на Пленума на ВС е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. В ППВС № 5/24.11.1969 г. са посочени условията, при които преживелият следва да е живял с починалия – да е налице съжителство между лицата, нескрепено с редовен брак, което е продължително и трайно и от което може да са родени едно или повече деца. Въз основа на събраните гласни доказателства и след обсъждане на твърдението на ответното дружество за липса на съвместно съжителство, решаващият съдебен състав е достигнал до извода, че между Т. П. Й. и починалия П. Л. Нинашки са установени трайни и близки отношения, характерни за една съпружеска двойка – афиширали са връзката си пред роднини и приятели, живели са съвместно близо три години преди процесното ПТП и са се грижили заедно за детето Л.. С оглед на изложеното, следва, че не е налице противоречие между задължителната съдебна практика и произнасянето на въззивния съд по релевирания от касатора правен въпрос за принадлежността на ищците Т. П. Й. и Л. Т. Й. към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Евентуалните грешки на съда относно естеството на отношенията между ищците и починалия обуславят необоснованост на въззивния акт, която не е основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същите, по начина, по който са формулирани, съдържат твърдение, свързано с правилността на въззивното решение, което не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на твърдените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.).
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответниците разноски за касационното производство, както следва: на С. И. Нинашка сумата от 5 436 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 506194/10.11.2017 г. и списък по чл.80 ГПК; на Т. П. Й. сумата от 6 636 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 506196/10.11.2017 г. и списък по чл.80 ГПК; на Л. Т. Й. сумата от 6 636 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 506197/10.11.2017 г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1572/04.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1739/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. И. Нинашка, [населено място], [улица] сумата от 5 436 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и шест лева) – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Т. П. Й., [населено място], [улица] сумата от 6 636 лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева) – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Л. Т. Й., представлявана от своя законен представител Т. П. Й., [населено място], [улица] сумата от 6 636 лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.