3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
София08.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1267/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и горите, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решението на Апелативен съд – П., постановено на 22.07.2011 г. по в.т.д. № 305/2011 г., с което, на основание чл.270, ал.3, изр.3-то ГПК е обезсилено решение № 284 от 11.12.2010 г. по гр.д.№ 218/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
К. поддържа доводи за неправилност на решението, по съображения, че в случая се касае за дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на спорното материално право, а не за недопустимост на решението на окръжния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – по процесуалноправните въпроси, свързани с индивидуализиране предмета на делото и дали при произнасяне по твърдяни в исковата молба факти, но при погрешна правна квалификация, решението е недопустимо или е неправилно, както и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – по въпроса за задължението на съда да изложи конкретни, ясни и точни мотиви. Представени са следните решения: решение № 1185 от 20.10.2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1372/ 16.11.2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1011/02.05.2006 г. на ВКС, ІІ т.о., както и на ТРОСГК на ВКС № 1/04.01.2001 г. и ППВС № 1/1953 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск – за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, като е уважен и акцесорния иск за заплащане на неустойка, на основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.14, ал.3 от договор № РД-51-181/2004 г. , независимо от изложените в исковата молба факти и твърдения за разваляне на договора и за претендираното връщане на даденото от възложителя в изпълнение на договора, на основание чл.88, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ГПК. Становището на съдебния състав на Апелативен съд – П. е основано на конкретна преценка на очертания с исковата молба предмет на делото и предмета на решението, с извод за приложимостта на разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, имащо за последица връщане на делото на първата инстанция за произнясяне по предявените искове.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, свързани с преценката по допустимост на първоинстанционното решение, безспорно са значими за изхода на делото. Не може да се приеме обаче твърдението на касатора за отклонение от цитираните и представени решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, в които е направено ясно разграничение между основанието за обезсилване на решението при произнасяне по непредявен иск и неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон – при неправилна правна квалификация на претенцията. Преценката на въззивната инстанция дали първоинстанционният съд е спазил диспозитивното начало и се е произнесъл по предявения иск, след преценка на релевантните за спора обстоятелства, или е основал решението си на неподдържани в исковата молба, както и процеса, факти, е винаги конкретна. В случая липсват данни за неточна преценка на решаващия състав, обосновала извод за недопустимо произнасяне по незаявен главен иск, тъй като са отчетени индивидуализиращите белези на претендираното от ищеца право, съобразявайки твърдяните обстоятелства и петитума на исковата молба. Предвид мотивите на въззивното решение, не може да се сподели и твърдението за отклонение от задължителна за съдилищата практика на ВКС, още повече, че поради констатираната недопустимост на обжалването решение, липсва произнасяне по същество по спорното материално право.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Апелативен съд – П., постановено на 22.07.2011 г. по в.т.д. № 305/2011 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: