О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №331/03.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4342 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 998/ 06.03.2014 г. по гр. д. № 20131200500719/ 2013 г, с което Окръжен съд Благоевград като е потвърдил решение № 1372/ 05.06.2013 г. по гр. д. № 1394/ 2011 г. на Районен съд, С. е осъдил Р. В. А. и А. А. А. на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. И. П. владението върху жилището, описано в решението.
Недоволна от решението е А. А. А.. Д. до касационно обжалване обосновава с материалноправния въпрос: Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд? Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изведено със становището, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, които касаторът цитира в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По същество намира решението неправилно като постановено в нарушение на чл. 23 СК от 1985 г. Претендира разноски.
От ищеца Г. И. П. (сега ответник по касационната жалба) не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за спазено изискването на чл. 280, ал. 2 ГПК – цената на иска по гражданското дело е над 5 000 лв. Касационната жалба изхожда от легитимирана страна – ответницата, която има интерес да обжалва решението в частта, с която е уважен предявения срещу нея иск по чл. 108 ЗС. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Касационното производство следва да бъде спряно до приключване на тълк. д. № 5/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Съображенията за това са следните:
За да уважи исковете по чл. 108 ЗС срещу всеки един от двамата ответници въззивният съд е приел, че договорът за покупкопродажба по нотариален акт № 77/ 19.03.2009 г. легитимира ищеца като собственик на апартамента и са неоснователни възраженията за неговата абсолютна нищожност (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Въззивният съд е отхвърлил и двете правоизключващи възражения от значение за материална легитимация на ищеца като собственик на вещта, защото: 1) е счел недоказани твърденията, че договорът е привиден като прикриващ действителната воля на страните за удовлетворяване на кредитора по договор за заем за потребление (купувач по договора) по начин, различен от предвидения в закона (чл. 152 ЗЗД) и 2) е относително недействителна за съпруга-несобственик, а не нищожна сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд (чл. 23 СК от 1985 г). Приел е, че и двамата ответници не могат да се ползват от относителната недействителност, защото са съответно продавач по договора, сключен с ищеца, впоследствие ползвател по договор за заем за послужване и майката на продавача/ заемател.
Следователно поставеният от касатора материално-правен въпрос обуславя решаващата дейност на въззивния съд и един от тези, по които е образувано тълкувателно дело № 5/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Следователно за касационното производство е налице пречката по чл. 292 ГПК и е безпредметно повторното сезиране на ОСГТК на ВКС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. д. № 4342/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение до приключване на тълкувателно дело № 5/ 2013 г. ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.