О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 27.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 2440/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение № 133 от 30.04.2015 г. по в.т.д. № 161/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1199 от 13.12.2014 г. по т.д. № 1273/2014 г. на В., в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете , предявени по реда на чл.422 ГПК от дружеството-касатор срещу Н. К. Н. ЕГН: [ЕГН] да бъде установено, че последният дължи на [фирма]-гр. София сума в размер на разликата между уважената част от 1517,67 лева до пълнопредявения размер от 30 146,34 лева-предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, договорна лихва за разликата между 1315,66 лева и пълнопредявения размер от 3189,77 лева и 1501 лева-такса закъснение.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касация се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация Н. К. Н. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.Претендира присъждане разноските пред настоящата инстанция в размер на 1480 лева-възнаграждение за адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за частично неоснователни гореописаните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните релевантни за спора факти, установени по делото: Ответникът Н. Н. се явява задължен в качеството си на поръчител по договор за текущо потребление ,сключен на 23.04.2008 г. между [фирма]-кредитодател и Р. Славчева Я.-кредитополучател, по силата на договор за поръчителство сключен на същата дата. Съгласно съдържанието на клаузата в чл.19 ал.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на [фирма], при допусната забава в плащанията на вноските по главницата и/или лихвите за период повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Според ищеца тази хипотеза е налице в настоящия случай. Изпратената до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение от 03.11.2011 г. е върната цяла със забележка,че не е потърсена от получателя. По ч.гр.д. № 19 039/11 на В. в полза на банката-кредитодател е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу тримата поръчители, един от които се явява ответника по настоящия иск Н. Н.. На 16.08.2012 година вземанията на банката по процесния договор за потребителски кредит са надлежно цедирани на ищцовото дружество. Цесията е съобщена на ответника Н. на 28.09.2012 г., от която дата е обратната разписка за връчване на писмото за това.
От всичко изложено, съставът на въззивния съд прави извод,че не е налице доказано своевременно обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг от банката-кредитор на кредитополучателя, т. е. такова, достигнало до последния преди датата на депозирането на заявлението по чл.417 ГПК-24.11.2011 г., поради което и такава не е настъпила.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото по следните съображения:
Даденото разрешение в обжалвания съдебен акт по поставените от касатора два въпроса, които се свеждат до това необходимо ли е, за да настъпи предсрочна изискуемост на целия кредит, във всички случаи да бъде изрично уведомен длъжника за това и следва ли това уведомяване да стане преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК или може и с връчване на препис от ИМ по иска по чл.422 ал.1 ГПК, е напълно съобразено със задължителната практика на ВКС -ТР №4/18.06.2014 по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС -т.18 и постановеното по реда на чл.290 ГПК Р №139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/12 на ВКС, Първо т.о..В посоченото ТР е прието, че предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Съгласно цитираното решение по чл.290 ГПК по т.д. № 57/12 на ВКС, Първо т.о. вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
С оглед изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 1480 лева-възнаграждение за адвокат, с оглед представения с отговора на жалбата договор за правна помощ и отбелязване в него на извършено плащане в брой.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 133 от 30.04.2015 г. по в.т.д. № 161/2015 г. на Варненски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма]-гр. София да заплати на Н. К. Н. ЕГН: [ЕГН] разноските пред настоящата инстанция в размер на 1480 лева-възнаграждение за адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: