5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 06.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1095 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Столична община срещу решение №291 от 03.02.2017г. по т.д. №2168/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 444 от 07.03.2016г. по т. д. №5465/15г. на Софийски градски съд, VІ -18 състав, в частта относно участието на Столична община като трето лице – помагач и е оставена без разглеждане подадената от Столична община въззивна жалба срещу същото решение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на въззивния съд относно липсата на правен интерес от встъпване и участие в процеса по чл.694 от ТЗ на Столична община като трето лице – помагач. Твърди, че съдът неправилно е приел, че носител на субективното право на вземане по силата на закона и субект на предявяване на вземането е Държавата, действаща чрез Национална агенция за приходите.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа,че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Упражняването на правата на кредитор от дадена община в производството по несъстоятелност чрез представител, какъвто съставлява НАП по силата на ДОПК относно публични общински вземания по ЗМДТ, променя ли качеството на съответната община на кредитор по ЗМДТ в производството по несъстоятелност? 2. Превръща ли производството по несъстоятелност публичното общинско вземане в публично държавно вземане и ако публичното общинско вземане се запазва като такова, необходимо ли е установяването на вземането в производството по чл.694 от ТЗ да доведе до права на Държавата чрез НАП срещу съответната община, респективно ако е необходимо – на какви права, за да е налице правен интерес от участието на съответната община като трето лице – помагач в производството по чл.694 от ТЗ? 3. Какво следва да се разбира под типичен правен интерес в производството по чл.694 от ТЗ от участието на трето лице помагач, различно от кредитор с качества по чл.694 от ТЗ? 4.Съществува ли правен интерес от привличане на общината в производството по чл.694 от ТЗ като носител на вземане за местни данъци и такси след като вземанията са предадени за събиране на Национална агенция на приходите? Поддържа, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №63 от 11.03.2013г. по т.д.№8/2013г. на Варненски апелативен съд, решение №37 от 19.02.2015г. по т.д.№587/2014г. на Варненски апелативен съд, решение №41 от 08.04.2014г. по т.д.№222/2013г. на Софийски окръжен съд, решение №42 от 23.02.2017г. по т.д.№45/2016г. на Габровски окръжен съд, в които се приема за допустимо участието на трети лица – помагачи в производството по чл.694 от ТЗ. Поддържа също, че осъществяването на касационен контрол по поставените въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците по касация Национална агенция за приходите и [фирма], /н./ не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два поставени от касатора въпроси не отговарят на общия критерий за достъп до касация, тъй като не са единствено обуславящи правните изводи на въззивния съд за това, че участието на Столична община като трето лице – помагач в производството по чл.694 от ТЗ е недопустимо. Действително въззивният съд е изразил становище,че носител на субективното право на вземане по силата на закона и съответно субект на предявяване на вземането е Държавата, действаща чрез НАП. Този извод на съда не е съобразен с разпоредбите на чл. 162 ал.1 и чл.163 ал.3 от ДОПК съгласно които държавните и общинските вземания са публични и частни, а всички публични вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Посочените разпоредби не предвиждат промяна в титуляра на вземанията с оглед на еднаквия ред за тяхното събиране. Не само този довод обаче е мотивирал съда да приеме, че касаторът не следва да участва в производството като подпомагаща страна. Наред с това съдът е изложил и доводи за липса на правен интерес от участие на Столична община в производството по чл.694 от ТЗ. Посочил е, че установяването на вземането в производството по чл.694 от ТЗ по иск, предявен от НАП, не поражда права на Държавата срещу съответната община, следователно не са налице предпоставките по чл.218 от ГПК за участие на СО като трето лице – помагач на страната на НАП. Следователно изводът на въззивния съд за недопустимост на участието на касатора в производството, се дължи не на становището, че той не е носител на спорното вземане, а на преценката за липса на правен интерес от участие в производството. Поради липса на общата предпоставка за достъп до касация по първите два въпроса, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Третият поставен от касатора въпрос е свързан с предмета на спора, но по него не е доказано наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Действащата разпоредба на чл.694 ал.4 от ТЗ /обн. ред. ДВ, бр.105 от 30.12.2016г./ предвижда изрично кои са третите лица, които имат правен интерес от участие в производството по чл.694 от ТЗ. Встъпване на трети лица – помагачи е предвидено само в производството по чл.694 ал.2 от ТЗ – по искове, предявени от кредитори с неприети вземания. В тези хипотези е предвидена възможност за кредиторите с приети вземания по чл.693 от ТЗ, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен отрицателен установителен иск от длъжника или от друг кредитор, да встъпят като трети лица – помагачи на длъжника. Възможност за встъпване на трети лица – помагачи на страната на кредитора – ищец не е предвидена По този начин до участие в производството по чл.694 от ТЗ се допускат трети лица, които не са титуляри на спорното материално право, в интерес на запазване на масата на несъстоятелността при евентуално бездействие от страна на длъжника. По посочената разпоредба е формирана и задължителна за съдилищата практика с решение №252/11.04.2017г. по т.д.№2822/15г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В същото се приема, че новата редакция на чл.694 ал.4 от ТЗ предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по ал.2, като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни. Следователно въпреки, че по поставения от касатора въпрос е била налице противоречива съдебна практика, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.290 от ГПК.
Четвъртият формулиран в изложението въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него също не е доказано наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Две от представените от касатора решения на въззивни съдилища / решение №41 от 08.04.2014г. по т.д.№222/2013г. на Софийски окръжен съд и решение №42 от 23.02.2017г. по т.д.№45/2016г. на Габровски окръжен съд/ касаят хипотеза на предявени от НАП искове по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на публични общински вземания по отношение на длъжника, но не са представени доказателства, че тези решения са влезли в сила. От друга страна с определение №732 от 10.12.2009 г. по ч. т. д. №832/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, се приема, че в случаите, когато събирането частното държавно вземане е възложено на АДВ, съгласно чл. 87 ал.1 т.5 от ЗСДВ /отм./, АДВ действа като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация. Аналогична е и хипотезата на чл.164 ал.1 от ДОПК, съгласно която на НАП са делегирани от закона правомощията да събере публично вземане чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Разпоредбата на чл.164 ал.1, както на и чл.164 ал.3 от ДОПК, която предвижда, че публичните вземания/държавни и общински/ се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Предявяването на публичното държавно вземане е възложено на НАП, макар общината да е носител на материалното право. В този случай НАП действа като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, на нея са й делегирани от закона правомощията да събере вземането, чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. В хипотезата на процесуална суброгация субституентът има самостоятелно право на иск, а носителят на спорното право не става страна по делото, респективно изгубва това качество. Тук следва да се отбележи,че и в другата хипотеза на процесуална субституция– процесуалното застъпничество, при което е задължително участието в процеса на носителя на спорното материално право, той не следва да участва като трето лице – помагач, а като главна страна, другар на процесуалния субституент.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №291 от 03.02.2017г. по т.д. №2168/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.