Определение №573 от 43445 по тър. дело №1596/1596 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 573

гр. София, 11.12.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1596 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Гавезов против решение № 391/16.02.2018г. по гр.д. № 2270/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.01.2017 г. по гр. д. № 12032/2014 г. на СГС за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 120 000лв. и на предявения при условията на евентуалност иск на касатора срещу И. Н. П. за сумата от 120 000лв. на осн. чл.45 ЗЗД.
Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което иска неговата отмяна. Счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
В писмения си отговор ответниците по касационната жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и И. Н. П. оспорват основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът твърди в исковата си молба, че е наследник на Т. Н. Гавезов като приживе на баща му е настъпила смъртта на брат му Н. Т. Гавезов в резултат на ПТП. Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – страдания на бащата поради смъртта на неговия син. САС е приел, че липсват доказателства приживе Т. Гавезов да е сезирал съда с искане за обезвреда. Апелативният съд е обсъдил протокол от съдебно засадение по наказателното дело, съобразно който е приел, че граждански иск в наказателния процес е бил предявен само от майката на загиналото момче, а молбата на В. Гавезов за конституирането му като граждански ищец е била оставена без уважение. Въз основа на тези фактически констатации въззивната инстанция е направила извод, че липсва наследимо право от касатора, което да бъде упражнено срещу застрахователя на виновния за ПТП водач и прекия извършител на увреждащото деяние. Правото на обезвреда по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД е лично и се трансформира в имуществено от момента на концентрацията му – чрез формулиране на страданията, представляващи неимуществени вреди, насочване на претенцията към дължащия обезвреда и определяне по размер на претендираното обезщетение. Също така САС е счел, че подаването на бланкетна молба до съда с искане едно лице да бъде конституирано като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес, без да са изпълнени посочените по-горе условия по индивидуализация на претенцията, не води до промяна на естеството на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд, когато въззивната жалба се основава на твърдения за факти, за които по делото липсват доказателства, да даде указания на въззивника и да му даде възможност да направи доказателствени искания за установяване на тези факти? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че същия въпрос е разрешен от САС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана следните постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 16/07.02.2014г. по т.д. № 1187/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 141/05.10.2016г. по т.д. № 1516/2015г. на ВКС, II т.о. и Решение № 29/05.08.2014г. по т.д. № 543/2011г. на ВКС, II т.о. Бланкетно, без обосноваване касаторът въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивната жалба на В. Гавезов пред САС е направено оплакване за необоснованост в извода на СГС за непредявяване на иск от страна на Т. Гавезов пред наказателния съд срещу подсъдимия за присъждане на обезщетение в размер на 250 000лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му Н. Гавезов. Следователно същото оплакване касае направените от първоинстанционния съд на база на събраните по делото доказателства фактически констатации и няма отношение към доказателства, които служебно се събират от съда. Липсва оплакване от страна на В. Гавезов, че поради процесуални нарушения делото пред СГС е останало непопълнено с доказателства, които страната е могла да събере при липса на такива нарушения. При тези данни въззивният съд е разгледал оплакването на касатора и е направил собствени фактически и правни изводи въз основа на доказателствения материал по делото. Следователно по поставения правен въпрос е налице произнасяне от САС и същото не е в противоречие както с цитираните от касатора съдебни решения на ВКС, така и със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно приетото в тях въззивният съд не извършва нов самостоятелен доклад по делото. Същият дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да ги извършат в първата инстанция в случаите на: 1/осигуряване правилното приложение на императивния материален закон; 2/ когато съдът е длъжен служебно да следи за интересите на някоя от страните в процеса; 3/дадена неправилна правна квалификация по делото от първата инстанция, което налага с оглед на правилната правна квалификация да се укаже на страните кои са релевантните за спора факти, разпределението на доказателствената тежест и необходимостта да се ангажират доказателства; 4/ позоваване от страната във въззивната жалба или в отговора на въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – отстъствие, непълнота илли неточност на доклада и дадените указания. След като в настоящия случай не сме изправени пред нито едно от посочените изключения, то не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора в полза на ответника И. Н. П. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391/16.02.2018г. по гр.д. № 2270/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Т. Гавезов ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Н. П. ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 лв., представляваща сторените от последния разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.