Определение №356 от 42482 по търг. дело №2503/2503 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

[населено място], 22.04.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2503 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение №861/28.04.2015г. по т.д. №4794/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК, в частта, с която е потвърдено решение №1080 от 10.07.2014г. по т.д.№9411/2012г. на СГС, ТО, VІ – 13 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 28 142 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 16.01.2009г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че вземането му за възнаграждение за изработените и монтирани от него осветителни съоръжения и пътна маркировка е било погасено чрез плащане от страна на ответника – възложител. Поддържа, че направените от ответника плащания и представените от него платежни нареждания се отнасят до друг договор между страните. Твърди,че въззивният съд е съобразил извършеното с допълнителната искова молба оспорване на представените от ответника платежни нареждания като неотносими, а същевременно е кредитирал заключението на експертизата, основано на същите документи.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и разясненията в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за изработка от 16.01.2009г. с предмет изработване и монтаж на светодиодни и фотоволтаични осветителни съоръжения за улично осветление и пътна маркировка, на територията на [община]. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в изпълнение на този договор ищецът е изработил, доставил и монтирал за обекта уговорените светодиодни улични осветители, фотоволтаични светлинни елементи за пътна маркировка, светещи пътни знаци със захранване от фотоволтаични модули и демонстрационен светодиоден уличен осветител, поради което за ответника се е породило задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа в общ размер от 72 642 лева. Приел е за безспорно между страните заплащането на част от това възнаграждение в размер на 44 500 лева. Въз основа на заключението на вещото лице, изпълнено по данни от счетоводните книги на ответника, които според вещото лице са редовно водени и въз основа на представените първични счетоводни документи, е направил извода,че ответникът е заплатил и оставащата част от дължимото възнаграждение за изпълнената и приета работа. Посочил е, че няма доказателства паричните преводи, извършени от ответника и отнесени в счетоводството му към процесната фактура №4/01.06.2009г., да са извършени за погасяване на задължения по други договори между страните, тъй като искането за приемане на представените от ищеца с молба от 02.10.2013г. писмени доказателства за съществуване на други задължения на ответника, е било преклудирано и съответно е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил неговите решаващи изводи: Неизпълнението по договор за изработка и предявен срещу изпълнителя иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на изработеното, при наличието на неотносими писмени доказателства, предпоставя ли отхвърляне на претенцията за присъждане на възнаграждение за изработеното, само въз основа на съдебно счетоводна експертиза, неправилно кредитирана от съда?
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Същевременно той трябва да посочи и кое от допълнителните основания за допускане на касационната жалба до касационен контрол е налице. Съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса касационният съд не следи служебно за наличието на селективните основания за достъп до касационен контрол, които следва да бъдат въведени и доказани от касатора. Преценката за допустимост на касационното обжалване, предвид неговия факултативен характер, касационната инстанция извършва само въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
В случая поставеният от касатора въпрос е свързан с предмета на делото, но по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Отговорът на въпроса е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, поради което той няма характер на въпрос по прилагането на материалния или процесуалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Наред с това следва да се отбележи, че в изложението на касационните основания касаторът само формално е посочил допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, без да посочи задължителна практика на ВКС, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото в приложения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие е уговорено, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на [фирма] ще бъде заплатено в брой в срок до 12.08.2015г., но по делото не са представени доказателства за извършено плащане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №861/28.04.2015г. по т.д. №4794/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *