О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 18.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4311/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], М. Й. Д. – Ц. и К. Р. Ц. – двамата от [населено място], срещу въззивно решение № 228 от 08.08.2013 г., постановено по в. гр. д. № 201/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 74 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 618/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че [фирма], М. Й. Д. – Ц. и К. Р. Ц. дължат солидарно на [фирма] сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 15.09.2006 г., и на ищеца [фирма] са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 8 080 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за непарвилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Оплакванията на касаторите са, че въпреки липсата на доказателства, въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че длъжникът [фирма] е уведомен надлежно от първоначалния кредитор по записа на заповед за извършеното в полза на ищеца следпадежно джиро като предпоставка по чл.474, ал.1 ТЗ във вр. с чл.99, ал.3 ЗЗД за упражняване на произтичащите от записа на заповед права.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със следния въпрос : Може ли уведомяването по телефона на авалиста за прехвърлянето на вземането по записа на заповед да се счете за надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Касаторите твърдят, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 698/23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и в представени с изложението определения на ВКС по чл.288 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 12.11.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Великотърновски окръжен съд е образувано по иск на [фирма], предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на парично вземане в размер на 50 000 лв. по запис на заповед от 15.09.2006 г. с падеж 10.07.2007 г., издаден от ответника [фирма] и авалиран от ответниците М. Д. – Ц. и К. Ц., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е придобил вземането по записа на заповед на основание джиро, извършено на 01.02.2010 г. от първоначалния кредитор [фирма], и че ответниците са солидарно отговорни за плащане на обещаната със записа на заповед сума.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, след като е приел, че ищецът не се легитимира като кредитор на произтичащото от менителничния ефект парично вземане. Изложил е съображения, като извършено след падежа, по силата на чл.474, ал.1 ТЗ джирото има ефекта на цесия и за да породи правни последици спрямо длъжниите, следва да им е било съобщено от първоначалния кредитор – чл.99, ал.3 във вр. с ал.4 ЗЗД. След обсъждане на доказателствата съдът е направил извод, че не е доказано джирото да е съобщено на ответниците от първоначалния поемател на записа на заповед [фирма], с оглед на което е отрекъл претендираното от ищеца вземане.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Великотърновски апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е признал вземането за съществуващо. Въззивният съд е преценил, че от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели М. М. – управител на [фирма], и Д. М. се установява по несъмнен начин, че управителят на дружеството – първоначален кредитор е уведомил по телефона издателя [фирма] и авалистите М. Д. – Ц. и К. Ц. за прехвърлянето на вземането по записа на заповед на ищеца [фирма]. С мотив, че законодателят не е предвидил специална форма за съобщаване на цесията, а съответно и на джирото в хипотезата на чл.474, ал.1 ТЗ, съдът е приел направеното по телефона уведомление за надлежно по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД и е признал на ищеца правото да търси изпълнение на вземането по записа на заповед от тримата солидарно отговорни длъжници.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение.
Поставеният от касаторите правен въпрос за надлежното съобщаване на цесията /съответно на джирото в хипотезата на чл.474, ал.1 ТЗ/ по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Не е осъществена обаче поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
В константната практика на Върховния съд, застъпена в посочените от касаторите Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК и решение № 698/23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е възприето становището, че за да породи действие спрямо длъжника, прехвърлянето на вземането /цесия/ трябва да бъде съобщено на длъжника от стария кредитор. Аналогично становище е застъпено и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, отразена в приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Във всяко от изброените решения е акцентирано върху необходимостта цесията да бъде съобщена на длъжника от първоначалния кредитор /цедент/, за да е легитимиран новият кредитор /цесионер/ да търси от длъжника изпълнение на вземането, респ. върху доказаността на уведомяването като факт, релевантнен за основателността на предявения от новия кредитор иск относно вземането. Решенията не съдържат произнасяне относно начина, по който следва да се извърши уведомяването на длъжника за извършената цесия, и не отричат възможността цесията да бъде съобщена на длъжника и по телефона. В конкретния случай въззивният съд е приел за доказано от свидетелските показания по делото, че в качеството им на солидарни длъжници ответниците са уведомени по телефона за извършеното в полза на ищеца джиро и че това уведомяване е надлежно, тъй като изхожда от първоначалния кредитор. Предвид извода, че уведомяването за джирото, с което е прехвърлено вземането по записа на заповед, изхожда от стария кредитор, въззивното решение съответства на посочената съдебна практика и не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Дали свидетелските показания действително доказват уведомяването на длъжниците за джирото, е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, който не може да бъде обсъждан в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, определенията по чл.288 ГПК, с които Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване, не дават разрешение по същество на правни въпроси от предмета на делото и не формират задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради това не следва да се обсъждат доводите на касаторите за постановяване на въззивното решение в отклонение от практиката на ВКС в представените с изложението определения по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 201/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски само за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 980 лв., представляваща ? от адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2013 г., уговорено и платено освен за изготвяне на отговор на касационна жалба, и за процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 08.08.2013 г., постановено по в. гр. д. № 201/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], М. Й. Д. – Ц. с ЕГН [ЕГН] и К. Р. Ц. с ЕИК [ЕГН] – двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплатят общо на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 980 лв. /деветстотин и осемдесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :