5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 29.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 438/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. от гр. Варна – чрез процесуалния му представител адв. Д. Р., срещу решение № 125 от 02.02.2010 г. по в. гр. д. № 2378/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2660 от 07.08.2009 г. по гр. д. № 3475/2008 г. по гр. д. № 3475/2008 г. на Варненски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против Земеделска кооперация за производство и услуги „С.” – с. Царевци, Община А., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 4 200 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа в периода 17.05.2008 г. – 17.11.2008 г., и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетения за неползван платен годишен отпуск за периода 2005 г. – 2008 г. в размер на сумите 470 лв., 610 лв., 645 лв. и 370 лв.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че претенциите с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ са неоснователни поради липса на трудово правоотношение между страните с източник решението на общото събрание на ответната кооперация, с което е избран за председател на кооперацията. Поддържа, че трудовото правоотношение е възникнало от решението за избор по силата на изричната разпоредба на чл.83, ал.1 от КТ и че при отсъствие на специални разпоредби в Закона за кооперациите, регламентиращи съдържанието на правоотношението и последиците от неговото прекратяване, следва да намерят приложение общите правила на Кодекса на труда, в т. ч. тези на чл.344 от КТ за защита срещу незаконно уволнение.
Доводите относно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК са инкорпорирани в самата касационна жалба, в която се сочат предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания. Касаторът твърди, че в обжалваната част въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 4/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, на решение № 441/31.05.2004 г. по гр. д. № 1435/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1009/04.04.1995 г. по адм. д. № 4678/94 г. на ВС, ІІІ г. о., решение от 11.01.2008 г. по к. гр. д. № 375/2007 г. на Софийски апелативен съд, решение № 632/19.03.1974 г. по гр. д. № 332/74 г. на ВС, І г. о., както и на решения, постановени от състави на Върховния административен съд. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с аргумент, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, „а може би и за развитието на правото”, предвид липсата на съдебна практика по прилагането на чл.58 от ЗК и ограничената съдебна практика по въпросите за характера на правоотношенията между кооперацията и нейния председател.
Ответникът по касационната жалба Земеделска кооперация за производство и услуги /ЗКПУ/ „С.” – с. Царевци, Община А., изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение Варненски окръжен съд е потвърдил частта от решението по гр. д. № 3475/2008 г. на Варненски районен съд, с която са отхвърлени предявените от касатора Д. Д. против З. „С.” обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетения за оставане без работа поради освобождаването на ищеца като председател на ответната кооперация с решение на общото събрание на кооперацията от 17.05.2008 г., отменено поради незаконосъобразност на основание чл.58 от ЗК, и за неползван отпуск. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е налице трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател, по повод на чието прекратяване да е приложима исковата защита по чл.224 от КТ и чл.344 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Изложени са съображения, че съгласно чл.83, ал.1 от КТ случаите, в които възниква трудово правоотношение въз основа на избор, се установяват в закон, акт на Министерски съвет или устав и че доколкото в Закона за кооперациите, в акт на Министерски съвет и в устава на З. „С.” не е предвидено възникване на трудово правоотношение между председателя и кооперацията по силата на решението на общото събрание за избор на председател, трудово правоотношение между страните не съществува. Отречена е приложимостта на & 2 от ДР на КТ към правния спор с аргумент, че посочената разпоредба урежда субсидиарното действие на Кодекса спрямо трудовите правоотношения между член-кооператорите и производствена кооперация, не и правоотношенията с председателя като орган на кооперацията, които нямат трудовоправен характер и свързаните с тях спорове се разглеждат по специалния ред на чл.58 – чл.61 от ЗК.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, с които процесуалният закон обвързва достъпа до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправни или процесуалноправни въпроси, които отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да са обуславящи за изхода на конкретното дело. Независимо от това, съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите могат да бъдат уточнени от обстоятелствената част на инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК в следния смисъл : Възниква ли трудово правоотношение между председателя на производствена кооперация и кооперацията по силата на решението на общото събрание за избор на председател; Приложими ли са субсидиарно разпоредбите на Кодекса на труда, в частност тези на чл.344 и чл.224, към правоотношението между кооперацията и нейния председател.
Неоснователен е доводът на касатора за постановяване на въззивното решение в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 4/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК, релевирано като основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С цитираното тълкувателно решение са дадени задължителни указания по повод субсидиарното приложение на разпоредби от Кодекса на труда към трудовите правоотношения на член-кооператорите в производствена кооперация, когато такива съществуват паралелно с членствените. Субсидиарното действие на Кодекса на труда спрямо правоотношенията между кооперацията и избрания с решение на общото събрание по чл.15, ал.4, т.2а от ЗК председател в качеството му на неин орган не е предмет на обсъждане и произнасяне в решението. Поради това не би могло да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение по спорния предмет на делото се отклонява от задължителната съдебна практика, формирана с ТР № 4/2006 г. на ОСГК и ОСТК.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представените с жалбата и упоменати по-горе съдебни решения не доказват тезата на касатора за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите за характера на правоотношението, което възниква между кооперацията и нейния председател от решението за избор по чл.15, ал.4, т.2а от ЗК, и за неговото субсидиарно регулиране от нормите на Кодекса на труда. Решенията са постановени по спорове за прекратяване на трудови правоотношения с член-кооператори, работили по трудов договор в производствена кооперация. Трудовите правоотношения с член-кооператорите са подчинени на друг правен режим и според изричните указания в ТР № 4/2006 г. на ОСГК и ОСТК се регулират от съответните разпоредби на Кодекса на труда по силата на & 2 от ДР на Кодекса. С оглед неотносимостта им към конкретния правен спор, решенията не обосновават приложното поле на касационното обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Позоваването на решения на Върховния административен съд е неуместно, тъй като съгласно т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища.
Не може да бъде възприета тезата на касатора за осъществяване на допълнителната предпоставка, специфична за установеното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание – значение на обуславящите изхода на конкретното дело правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разглежданото основание е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на практиката, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви законови норми. Разпоредбите на Закона за кооперациите, които уреждат избора на председател на производствена кооперация, неговите правомощия като орган на кооперацията и реда за защита срещу решенията на органите на кооперацията /чл.58 и сл. от ЗК/, са ясни и не се нуждаят от тълкуване в процеса на правоприлагане. Аналогични съображения важат и за разпоредбата на чл.83, ал.1 от КТ, която предвижда, че длъжностите, за които възниква трудово правоотношение въз основа на избор, т. е. по силата на самия акт за избор, се установяват в закон, акт на Министерски съвет или устав. Както е констатирано в определение № 823 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., съществува трайна съдебна практика по въпроса за характера на възникналото между председателя на производствена кооперация и самата кооперация правоотношение от избор, отразена напр. в определение от 13.05.2004 г. по гр. д. № 1677/2002 г. на ВКС. В това определение е прието, че правоотношението между кооперацията и председателя като неин орган не е трудово, поради което възникналите във връзка с него спорове не са трудови по смисъла на чл.357 от КТ и подлежат на разглеждане по реда на чл.58 – чл.61 от ЗК, каквото е и произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Касаторът не е аргументирал необходимост от промяна на така възприетата съдебна практика, а и настоящият съдебен състав не намира причини за това, което обосновава извод за неоснователност на искането за достъп до касационно обжалване на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 125 от 02.02.2010 г., постановено по в. гр. д. № 2378/2009 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :