О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София 14.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7607/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С., срещу въззивно решение №VI-99 от 30.07.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №1102/2013 г., с което е потвърдено решение №20 от 25.03.2013 г. на Царевския районен съд по гр. дело №86/2012 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. И. П. и В. М. П. иск за обявяване за окончателен на предварителен договор, обективиран в нот.акт №** том *, рег.№****, нот.д.№619/12.12.2008 г., с който ответниците се задължават да прехвърлят на [фирма] 113,068 кв.м. идеални части от собствените им 200 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** **.***.*** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 486 кв.м., срещу изпълненото от дружеството задължение за строителство в имота. Въззивният съд е приел, че уговорката, съдържаща се в пункт ХІІ от нотариалния акт, следва да бъде изтълкувана като предварителен договор, т.е. като обещание, поето от прехвърлителите, че при изпълнение на строителството до фаза с издаден акт обр.15 за сградата, ще прехвърлят на приемателя на правото на строеж и изпълнител на задължението за строителство, идеални части от правото на собственост върху терена и ще си запазят правото на собственост върху останалите идеални части. Предварителният договор има за предмет договаряне за сключване на окончателен договор. Поради липса на каквото и да било имуществено разместване, сделката има само организационен характер. Основанието на предварителния договор е страната да придобие преобразуващото право да иска по съдебен ред сключване на окончателен договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД, ако не получи доброволно изпълнение. Именно поради това основание договорът трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – съгласие, основание и предмет (чл.19, ал.2 ЗЗД). В случаите, когато предварителният договор е за прехвърляне на вещни права срещу извършено строителство, той трябва да съдържа уговорки, индивидуализиращи вещта, и ако такива няма, съдът не може с решението си да ги замести в окончателния договор. В конкретния случай по пътя на тълкуването може да бъди извлечена действителната обща воля на страните, а именно обещанието на прехвърлителите, че след извършване на строителството на сградата ще прехвърлят на дружеството правото на собственост върху част от притежаваните от тях 200 кв.м. идеални части от поземлен имот. Конкретните параметри на това обещание под формата на „полагащи се идеални части” не могат да бъдат установени от съдържанието на клаузата по пункт ХІІ, тъй като те не са нито ясно определени, нито са определяеми спрямо зададено условие. Видно е, че самият ищец ги е изчислил спрямо приложеното площообразуване и ценообразуване от месец август 2010 г., но в договорното съдържание подобно препращане към площообразуването няма. Неяснотата в описанието на предмета е толкова съществена, че не може да се преодолее дори и по пътя на тълкуването на уговорките поотделно и в тяхната съвкупност.При липса на съществена уговорка във връзка с предмета на договора, предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не може да бъде успешно проведен.
Ответниците по касационната жалба В. И. П. и В. М. П., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това определяеми ли са идеалните части на отделните собственици в общите части от поземления имот съобразно императивната разпоредба на чл.40 ЗС. Твърди се, че този въпрос е решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №VI-99 от 30.07.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №1102/2013 г. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение и е решени в противоречие с практиката на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31.50 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VI-99 от 30.07.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №1102/2013 г.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31.50 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.