5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 10.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 837/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 374 от 13.01.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 490/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 850 от 25.09.2013 г. по гр. д. 807/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявените от [фирма] против [фирма] и Национална агенция за приходите искове с правно основание чл.269 ДОПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, и след частична отмяна на определение № 1016 от 08.11.2013 г. по гр. д. № 807/2012 г. на Русенски окръжен съд е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на определението за прекратяване в частта за разноските с осъждане на Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] направените по делото разноски.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения изложени в жалбата.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено във връзка със следния въпрос : Налице ли е правен интерес от предявяване на обективно съединени искове по чл.269 ДОПК и чл.55 ЗЗД при постановено решение по жалба на лице, различно от ищеца, с което по реда на чл.266 ДОПК е отменено разпореждане на публичен изпълнител за разпределение на постъпила сума по изпълнително дело, при липса на данни разпределената сума да е преведена на кредитора – ищец.
В писмен отговор от 07.03.2014 г. ответникът Национална агенция за приходите – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 807/2012 г. на Русенски окръжен съд е образувано по искова молба на [фирма], с която в условията на евентуалност са предявени искове срещу [фирма] и ТД на НАП – [населено място] /впоследствие заменен с НАП/ за установяване по реда на чл.269 ДОПК, че в полза на [фирма] съществува валидно учредено заложно право върху сумата 213 000 лв., постъпила по сметка на [фирма] като длъжник в образуваното от публичен изпълнител изпълнително дело № 5506/2012 г., даваща право на ищеца на предпочтително удовлетворение пред другите кредитори, включително НАП, от имуществото, обезпечаващо гарантираното със залога вземане, и за осъждане на ТД на НАП – [населено място], в случай на уважаване на иска за признаване на заложното право, да заплати на [фирма] сумата 213 000 лв., с която се е обогатила без основание. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че в качеството на заложен кредитор с права, произтичащи от учреден особен залог върху парични средства на [фирма], депозирани и постъпващи по банкова сметка в [фирма], пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ върху обекта на залога; След пристъпването към изпълнение ищецът бил уведомен от [фирма], че върху банковата сметка на „Актиния-3” е наложен запор от НАП за публични задължения към държавата, като се очаква разпореждане от публичен изпълнител за превеждане на наличните парични средства по изпълнително дело № 5506/2012 г.; На 02.05.2012 г. бил извършен превод на сумата 213 000 лв. от сметката на [фирма] по сметка на публичния изпълнител; Ищецът депозирал молба пред публичния изпълнител да бъде присъединен като заложен кредитор с право на предпочтително удовлетворяване в производството по изпълнително дело № 5506/2012 г., но с разпореждане от 25.04.2012 г. публичният изпълнител отказал да допусне присъединяването и на 20.08.2012 г. извършил разпределение, превеждайки цялата постъпила сума по сметката на НАП. С отказа да бъде присъединен като заложен кредитор в образуваното срещу [фирма] изпълнително производство и с превода на обезпечената със залог сума в полза на НАП ищецът е обосновал правния си интерес да предяви иск срещу длъжника и НАП, за да установи спрямо тях произтичащото от особения залог заложно право, и в случай на положително произнасяне по този иск да поиска от съда да осъди НАП да му заплати сумата 213 000 лв., получена без основание в резултат на извършеното от публичния изпълнител разпределение.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че в хода на разглеждането му са настъпили обстоятелства, довели до отпадане на правния интерес от търсената с исковете защита, а съответно и до недопустимост на исковете. Като такива обстоятелства са квалифицирани отмяната по съдебен ред на разпореждането на публичния изпълнител за разпределение на постъпилата по изпълнително дело № 5506/2012 г. сума в полза на НАП и последващите разпореждания на публичния изпълнител от 25.04.2013 г. и 18.07.2013 г. за присъединяване на [фирма] като кредитор в производството по изпълнително дело № 5506/2012 г. и за разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 213 512.20 лв. в полза на дружеството.
С определение от 08.11.2013 г. Русенски окръжен съд е изменил по реда на чл.248 ГПК определението за прекратяване на делото в частта за разноските, като е осъдил двамата ответници да заплатят на ищеца разноски в размер общо на сумата 30 840 лв.
Сезиран с частна жалби от ищеца, Великотърновски апелативен съд е потвърдил определението за прекратяване на делото, възприемайки изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете поради отпаднал след предявяването им правен интерес. Въззивният съд е посочил, че целта на предявяване на исковете – защита на правото на ищеца като заложен кредитор да се удовлетвори с предпочитание от имуществото на длъжника в образуваното от публичния изпълнител изпълнително дело, е постигната с отмяната по съдебен ред на разпореждането на публичния изпълнител за разпределяне на постъпилите по изпълнително дело № 5506/2012 г. суми в полза на НАП, последвана от разпорежданията на публичния изпълнител за присъединяване на [фирма] като кредитор по изпълнителното дело и за разпределяне в негова полза на постъпилите по изпълнителното дело парични средства. Преценил е, че с тези действия на публичния изпълнител са признати правата на ищеца като заложен кредитор, включително правото му да се удовлетвори с предпочитание пред другите кредитора на длъжника, което изключва правния интерес от иска за установяване на заложното право. Съдът е посочил като самостоятелен аргумент за недопустимост на производството и това, че след присъединяването му като кредитор по изпълнителното дело ищецът вече не е „трето лице” по смисъла на чл.269 ДОПК и не може да води иск по чл.269 ДОПК.
По повод подадена от Национална агенция за приходите частна жалба Великотърновски апелативен съд е отменил постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на Русенски окръжен съд за осъждане на Агенцията – жалбоподател да заплати на [фирма] разноски във връзка с прекратяването на делото до размер на сумата 15 420 лв. и е оставил без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за осъждане на Агенцията за разноски. Въззивният съд е приел, че прекратяването на делото поради недопустимост на исковете не поражда за ищеца право на разноски, включително поради това, че ответникът не е признал исковете – чл.78, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – дали е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.269 ДОПК и чл.55 ЗЗД, когато по жалба на лице, различно от ищеца, е отменено по реда на чл.266 ДОПК разпореждане на публичен изпълнител за разпределение на постъпила сума по изпълнително дело при липса на данни разпределената сума да е преведена на кредитора ищец, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за прекратяването на производството по предявените от частния жалбоподател искове. При формиране на изводите си за недопустимост на исковете поради отпадане на правния интерес от търсената с тях защита въззивният съд не е обсъждал дали като постановено по жалба на лице, различно от ищеца, съдебното решение за отмяна на разпореждането на публичния изпълнител за разпределяне на постъпилата по изпълнителното дело сума в полза на Национална агенция за приходите е противопоставимо на ищеца. Отпадането на правния интерес е обосновано със самия факт на отмяната на разпореждането и с последвалите я разпореждания на съдебния изпълнител за присъединяване на ищеца /сега частен жалбоподател/ като кредитор с право на предпочтително удовлетворение в образуваното срещу длъжника изпълнително дело и за разпределяне в негова полза на паричната сума, необходима за удовлетворяване на заложното му право. Въззивният съд не се е произнасял дали правният интерес от воденето на исковете продължава да съществува при липса на данни разпределената от публичния изпълнител парична сума да е постъпила по сметката на ищеца, тъй като е преценил, че целта на предявяване на исковете – признаване на оспореното заложно право, е постигната с присъединяването на ищеца в изпълнителното дело и с разпределяне на полагащата му се сума. Така извършената преценка е от значение за правилността на въззивното определение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Що се отнася до правния интерес от евентуалния осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, изводът за неговото отпадане произтича от условието, с което ищецът е обвързал разглеждането на иска – уважаване на установителния иск за съществуване на заложното право, и невъзможността това условие да се сбъдне, предвид прекратяването на производството по заявения като главен установителен иск. След като не е обусловил правните изводи на въззивния съд за недопустимост на исковете, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Освен по изложените съображения, искането за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос е неоснователно поради това, че въпросът за правния интерес не е единствено обуславящ за прекратяването на производството по делото. Въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на исковете не само с отпадането на правния интерес, но и с изгубването на качеството „трето лице” по смисъла на чл.269 ДОПК от ищеца, което качество е относимо към процесуалноправната легитимация за предявяване на иска по чл.269 ДОПК. При наличие и на друг решаващ извод за недопустимост на исковете касационното разглеждане на въпроса за правния интерес не би могло да доведе до резултат, различен от постановения с обжалваното определение.
С оглед отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател не е обосновал основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на частта от въззивното определение, с което е отменено частично определението на първата инстанция по чл.248 ГПК и е оставена без уважение молбата му за осъждане на ответника Национална агенция за приходите за разноски. Поради това и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС определението не следва да се допуска до касационно обжалване и в частта за разноските.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника Национална агенция за приходите и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 374 от 13.01.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 490/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :