4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
гр. София, 14.12. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 569/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. П. – чрез процесуалния му представител адв. И. Д., срещу решение № 61 от 12.02.2010 г. по в. гр. д. № 519/2009 г. на П.ски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от П.ски районен съд решение № 525 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 2846/2008 г. С първоинстанционното решение касаторът Д. Д. е осъден на основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на В. Л. С. и Р. Г. С. сумата 11 000 лв., представляваща задължение по договор за заем от 08.04.2004 г., ведно със законната лихва от 11.07.2008 г. до окончателното плащане, сумата 4 324.34 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 31.07.2005 г. – 11.07.2008 г., и сумата 647 лв. – разноски по чл.78, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът твърди, че въззивният съд не е анализирал в съвкупност събраните доказателства и не е обсъдил възраженията му срещу иска, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за съществуване на непогасено задължение в негова тежест, породено от валидно сключен с наследодателя на ищците договор за паричен заем. Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в отказ да бъдат събрани относими към спора доказателства, сочещи на неоснователност на исковата претенция.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с решение № 1191/09.10.2008 г. по гр. д. № 5277/2007 г. на ВКС, V г. о., и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът не е формулиран в изложението, а са възпроизведени съдържащите се в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, свързани с преценката на доказателствата, тълкуването на представените от страните договори и материалната законосъобразност на изводите по съществото на правния спор.
Ответниците по касационната жалба Р. Г. С. и В. Л. С., двете от гр. П., не изразяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на П.ски районен съд по гр. д. № 2846/2008 г., с което са уважени предявените срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 11 000 лв. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 4 324.34 лв., П.ски окръжен съд е приел, че касаторът дължи на ищците претендираните с исковете парични суми, представляващи непогасено задължение по сключен на 08.04.2004 г. с наследодателя на последните Л. С. договор за паричен заем и обезщетение за забава за времето от падежа на заема – 31.07.2005 г., до предявяване на исковете. Обсъдени са в съвкупност събраните по делото доказателства, въз основа на които е направен извод, че ответникът – сега касатор, Д. Д. е получил на 08.04.2004 г. уговорената във формалния договор за заем сума – 11 000 лв., с цел закупуване на дружествени дялове в „Е.” ООД срещу задължение да я върне на заемодателя С. в срок до 31.07.2005 г., а при неизпълнение на това задължение да прехвърли на последния дружествените дялове, закупени с получените в заем средства. Поради непредставяне на доказателства за връщане на заетата сума е прието, че заемателят не е погасил задължението си по договора за заем и че искът с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен. За недоказано е счетено твърдението за погасяване на заемния дълг чрез прехвърляне на закупените дружествени дялове в „Е.” ООД на ищцата В. С., извършено със сключен на 17.01.2005 г. договор за продажба на дялове. Изложени са съображения, че договорът от 17.01.2005 г. съдържа изрична клауза, според която прехвърлянето на дяловете е срещу заплащане на определена цена – 13 500 лв., а отбелязването, че цената е платена изцяло от приобретателката В. С. на прехвърлителя Д. Д., не е оборено в процеса. Оттук е обосновано становище, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове не е симулативен и не е сключен с цел погасяване на задължението на заемателя по договора от 08.04.2004 г., за да обоснове недължимост на претендираните с исковете парични суми.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и на поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на конкретното дело. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с релевираните в касационната жалба процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата, с необосноваността на фактическите констатации на въззивния съд и с незаконосъобразността на изводите относно възникналите между страните правоотношения по повод договора за заем от 08.04.2004 г. и договора за прехвърляне на дружествени дялове от 17.01.2005 г. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка при осъществяване на касационния контрол в производството по чл.290 от ГПК, а не в производството по чл.288 от ГПК за селектиране на касационните жалби. В случая изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приповтаря и доразвива касационната жалба, поради което съдържанието му не позволява уточняване на значимия за делото правен въпрос, а предполага извеждане на въпроса от касационната инстанция, което е обявено за недопустимо с цитираното тълкувателно решение.
Непосочването на обуславящ въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се налага обсъждане на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Дори да се приеме, че с изложението са въведени обуславящи въпроси, касаещи преценката на доказателствата и тълкуването на договорите, по отношение на същите не са осъществени сочените допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е заявено бланкетно, без да е аргументирана значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е обосновано с тезата за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на възникналия между страните спор с разрешението, изразено в решение № 1191 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 5277/2007 г. на ВКС, V г. о. В посоченото решение е прието, че невключването на уговорка за обратно изкупуване в договора за покупко-продажба не е пречка съдът да издири и установи действителната воля на страните при сключване на договора. Наличието или липсата на клауза за обратно изкупуване не е част от спорния предмет на конкретното дело, поради което посоченото решение като неотносимо към значимия за изхода на делото правен въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 519/2009 г. на П.ски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 61 от 12.02.2010 г., постановено по в. гр. д. № 519/2009 г. на П.ски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :