О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 30.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 166/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност “Б“Симе” АД”, с адрес за призоваване: гр. С., ул. “Г” № 163а, ет. 1, а. Я, е подал касационна жалба против решение № 135/28.10.2008 год. постановено по гр. д. № 1198/2008 год. на Софийския апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил решението от 07.02.2008 год. по гр. д. № 634/07 год. на В. окръжен съд в частта с която са отхвърлени исковете, и вместо него е постановил друго, с което отменява на основание чл. 74 от ТЗ като незаконосъобразни решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред, взети на извънредното общо събрание на акционерите на “Б“Симе” АД”, проведено на 21.04.2007 год.”, а решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част е оставено в сила.
Касаторът поддържа твърдения, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по иск предявен от лица по отношение на които не е налице активна процесуална легитимация, защото те не са акционери. Решението е недопустимо и поради това, че е постановено по иск предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 74 ал. ІІ ТЗ, и затова се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК се посочват определение № 262/13.10.99 год. по гр. д. № 336/99 год. на ВКС V гр. о., определение № 133/07.06.99 год. по гр. д. № 184/99 год. на ВКС V гр. о., решение № 603/23.07.1995 год. по гр. д. № 264/95 год. на ВС петчленен състав, решение № 1592/28.11.2003 год. по гр. д. № 612/2003 год. на ВКС-ТК, решение № 991/29.11.2006 год. по т. д. № 566/2006 год. на ВКС-ТК, и решение № 812/05.01.2007 год. по т. д. № 434/2006 год. на ВКС І т. о.
Ответниците по касация – Д. Х. Х. , В. Н. Н. и “С” Е. , чрез пълномощника си а. В, са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявяват становище, че не се налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а възражението на касатора, че ищците не било акционери се прави за пръв път с касационната жалба и това възражение неправилно се сочи като основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до сочените от касатора решения, то те са постановени по конкретни казуси и липсва идентичност с фактите по настоящото дело, поради което не може да се обоснове извод, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са акционери, което се установява с представените от тях и неоспорени временни удостоверения № 2007-008/26.02.2007 год., № 2007-004/26.02.2007 год., № 2007-009/26.02.2007 год., № 2007-005/26.02.2007 год. и № 2007-010/26.02.2007 год., поради което са активно легитимирани по иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията взети на извънредното общо събрание на акционерите на “Б“Симе” АД”, проведено на 21.04.2007 год.
Във връзка с допустимостта на иска е прието, че за ищците е приложим срока по чл. 74 ал. ІІ в хипотезата, в която решението на общото събрание може да се обжалва в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на общото събрание. Приетото се обосновава с това, че общото събрание на акционерите е било насрочено за 21.04.2007 год. в 12,30 часа в град В. на ул. “. № 2, с посочен дневен ред в поканата, обнародвана в ДВ бр. 24/20.03.2007 год., но тази покана не е била редовна, според въззивния съд. Изложените в тази насока съображения са свързани с това, че на този адрес е имало регистрирани и други фирми, имало е повече от една административни сгради и производствени цехове, и непосочването на конкретна сграда и зала с тяхното обозначение в която ще се провежда събранието е довела до нарушаване на императивното правило на чл. 223 ал. ІV т. 2 ТЗ.
Приетото от въззивния съд за нередовност на поканата на събранието е обусловило извода за съда за спазване на преклузивния тримесечен срок по чл. 74 ал. ІІ ТЗ при предявяване на иска и за това, че след като е опорочено свикването на общото събрание, то и взетите от него решения са незаконосъобразни.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ процедурата по свикване на общото събрание на акционерите с оглед съдържанието на поканата, както и с въпроса за процесуалната допустимост на иска по чл. 74 ал. ІІ ТЗ. Независимо от това въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС – посочените съдебни актове са постановени по конкретни спорове и са съобразени с представените по делата конкретни доказателства, поради което настоящият състав не споделя твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и за наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос относно процесуалната предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ТЗ, както и за началото на теченето на срока по чл. 74 ТЗ в хипотезата на 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от три месеца от деня на общото събрание, при формално спазване на закона – 223 ал. ІV ТЗ за минимално съдържание на данните на поканата, е от значение за изхода на правния спор, а също и от значение и за точното спазване на закона и за развитие на правото.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135/28.10.2008 год. постановено по гр. д. № 1198/2008 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 40,00 лева /четиридесет лева/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :