Р Е Ш Е Н И Е
№ 757
София 19.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 10.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 544/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008 год.
С решение № 364/30.10.2007 год. по в. гр. д. № 1106/07 год., поправено с решение № 21/21.03.08 год. по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, Софийският градски съд, ВК, ІV-Д отделение, е отменил решението по гр. д. № 14286/06 год. на Софийския районен съд, в частта с която искът по чл. 407 ТЗ /отм./, предявен от С. Н. Б. от гр. С. против ЗПАД “А” АД – София, е отхвърлен над сумата 1 700,00 лв. до размера на 3 000, 00 лв., и вместо него е постановил друго с което присъжда още 1300,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.07.2006 год., като в полза на ищцата са присъдени и 170,00 лв. разноски (вж. решение № 21/21.03.08 год. постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./). С въззивното решение ЗПАД “А” АД – София се осъжда да заплати на пълномощника на ищцата а. К. Н. на основание чл. 38, ал. ІІ от ЗА 118,00 лв. адвокатско възнаграждение, в полза на бюджета на СГС 29,00 лв. държавна такса, а в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 193,00 лв.
Решението на СРС в останалата му обжалвана част е оставено в сила.
С. Н. Б. от гр. С., ул. “. № 8, вх. 1, ет. 5, ап. 9, е подала касационна жалба против въззивното решение, в частта с която се отхвърля иска над сумата 3 000,00 лв. до размера на 6 000,00 лв., в частта с която се присъжда законна лихва върху главницата 1 300,00 лв., считано от 13.07.2006 год. до окончателното й плащане, в частта с която се оставя в сила решението на СРС, с което се присъжда законна лихва върху сумата 1 700,00 лв., считано от 30.06.2006 год., както и в частта с която е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 465,33 лв. В жалбата се излагат съображения, че съдът е нарушил принципа на справедливостта и оттам чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не контактува с претърпените неимуществени вреди, получени в резултат станалото на 12.10.2002 год. ПТП. Правят се оплаквания, че неправилно е прието от въззивния съд, че лихви за забава се дължат от датата на поканата съгласно чл. 84 ал. ІІ ЗЗД, за каквато в случая е прието връчването на препис от исковата молба. Като е оставил в сила решението на СРС в частта за присъдените лихви, по същество неправилно се приема от СГС, че давността била три години. Според касатора следвало да се приложи чл. 84, ал. ІІІ ЗЗД, тъй като ищцата черпи правото си на обезщетение от непозволеното увреждане, и след като тази отговорност се покрива от застрахователя, то за лихвата не следва да се отправя покана.
ЗПАД “А” АД гр. С., бул. “. № 59, обжалва въззивното решение в частта с която искът е уважен за сумата 2 300,00 лв., като счита, че по делото не е спорно настъпването на ПТП, вината на водача на МПС, както и наличието на застрахователно правоотношение с него, но поддържа оплакване за прекомерност на присъденото обезщетение, което следвало да се намали до размера на сумата 700,00 лв., която отговаряла в най-пълна степен на претърпените от ищцата болки и страдания. Моли за постановяване на решение в посочения смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпили са и възражения против касационната жалба на ищцата, като са излагат съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежни страни в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустими ще следва да бъдат разгледани по същество.
ВКС ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касаторите, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Страните не са оспорвали фактите по делото, и въззивният съд е приел за осъществени юридическите факти, при които е възникнало вземането, а именно, настъпилото на 12.10.2002 год. ПТП, вредите, виновното поведение на прекия извършител, причинната връзка между вредите и вината, и наличието на валидно договорно отношение по застраховка “гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник по делото. От приетите по делото доказателства – амбулаторен лист № 2435/14.10.2002 год. и обменна карта /талон/ № 8498/12.10.2002 на ВМА-София, както и от назначената и неоспорена СМЕ, СГС приема, че конкретните травматични увреждания на ищцата се изразяват в контузия в областта на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на лявата предмишница. Поради настъпило гнойно усложнение ищцата е била оперирано повторно за изваждане на автомобилно стъкло от раната, като физическите болки и страдания причинени от увреждането са продължили до един месец, и по-интензивни са били през първите 15 дни. СМЕ е извършила освидетелствуване и е установила, че няма остатъчни явления от контузията на гърдите, а от раната на лявата предмишница е останал траен козметичен дефект с дължина от 6 см. Ищцата е изпитвала и болки при дишане, което е установено от разпитания по делото свидетел, които са били по-интензивни през първите две седмици след ПТП и са отшумели за около един месец.
По отношение размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди СГС е приел, че макар и характерът им да не е тежък, обезщетението което съдът определя по справедливост следва да бъде определен на сумата 3 000,00 лева, и затова освен присъдените от СРС 1 700,00 лв., е присъдил още 1 300,00 лв. Досежно искът по чл. 86, ал. І ЗЗД съдът е приел, че в случая няма отправена покана съгласно чл. 84, ал. ІІ от ЗЗД за доброволно плащане, затова счита, че такава покана има от момента на връчване на исковата молба – 13.07.2006 год. По отношение на присъдените лихви от СРС върху главницата от 1 700,00 лв., считано от 30.06.2003 год., и по повод въззивната жалба на ищцата за неправилно прилагане на давността съгласно чл. 111, б. “в” ЗЗД, СГС не е изложил никакви съображения.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
С оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка по която не е имало спор между страните, претърпените от ищцата болки и страдания са обезщетени справедливо с присъдената сума. Касационните жалби и на двете страни досежно размера на обезщетението – на ищцата, с оплаквания за занижено обезщетение, и на ответника за прекомерност на същото, са неоснователни, и не следва да се уважават. Сравнително краткия период през който ищцата е търпяла болки и страдания, пълното излекуване на травмите, обстоятелството че остатъчните болки не се дължат на последните, както и липса на видимо загрозяване от козметичния дефект, присъденото обезщетение – общо в размер на 3 000,00 лв., е в състояние да обезщети ищцата в най-пълна степен, поради което приетите от въззивния съд изводи в този смисъл са обосновани и се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о.
Незаконосъобразно е решението на СГС в частта му за началния момент от който са присъдените законни лихви върху главницата.
Съгласно чл. 84, ал. ІІІ ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. При непозволеното увреждане не важи правилото на чл. 84, ал. ІІ ЗЗД за отправяне на покана за доброволно плащане, след която длъжникът изпада в забава. Искът е предявен с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./, като се търси отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане, в същия обем в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. ІІІ ЗЗД ще бъде от деня на извършеното ПТП – 12.10.2002 год., а не от отправянето на покана за доброволно плащане, както неправилно е приел СГС.
Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. “в” ГПК по иска за мораторни лихви, ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Съгласно чл. 111 б. “в” ЗЗД, давностният срок за лихвите върху вземанията от непозволено увреждане е три години, независимо, че самите вземания произтичащи от непозволено увреждане се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД – вж. и Постановление № 2/21.12.81 год. на Пленума на ВС.
Предвид гореизложеното, вземането досежно лихвите възниква от деня на ПТП – 12.10.2002 год., а не от отправянето на покана за доброволно плащане, както неправилно е приел СГС, и тъй като лихви върху главницата се начисляват ежедневно, за времето от деня на ПТП до деня 30.06.2003 год. /три години преди предявяване на исковата молба в съда/ давностният срок е изтекъл, начислената от СГС лихва върху присъдената сума от 1 300,00 лв. е трябвало да бъде начислена от дата 30.06.2003 год., а не както е постановено от 13.07.2006 год. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в тази му част, като върху сумата от 1300,00 лв. се присъдят лихви с начална дата 30.06.2003 год.
Не се споделят оплакванията на касатора ищец, за неправилно присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 64, ал. V ГПК /отм./, във вр. с чл. 64, ал. ІІ ГПК /отм./, във връзка с Наредба № 1/2004 год., ал. ІІ, т. 2 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и същите – присъдени са съответно 272,33 лв. от СРС и 193,00 лв. от СГС, са по-малки от предвидения минимален размер на възнагражденията по горепопосочената Наредба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 364/30.10.2007 год. по в. гр. д. № 1106/07 год. на Софийския градски съд, в частта с която ЗПАД “А” АД гр. С. се осъжда да заплати на С. Н. Б. от гр. С. законната лихва върху сумата 1300,00 лв., считано от 13.07.2006 год. до окончателното й плащане, и вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗПАД “А” АД гр. С., бул. “. № 59, да заплати на С. Н. Б. от гр. С., ул. “. № 8, вх. 1, ет. 5, ап. 9, законната лихва върху сумата 1300,00 лв., считано от 30.06.2003 год. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364/30.10.2007 год. по в. гр. д. № 1106/07 год. на Софийския градски съд, поправено с решение № 21/21.03.08 год. по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: