6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр.София, 25.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1277 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. срещу решение от 26.06.2012 г., постановено по гр.д. № 14338 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б състав, с което е потвърдено решение от 11.08.2011 г. по гр. д. № 16487 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77 състав, за отхвърляне исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от касатора срещу Национален археологически институт с музей-Б. за отмяна на уволнителна заповед № ІІІ 9 от 28.02.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 5 934 лв. обезщетение за оставането му без работа за времето от 28.02.2011 г. до 28.08.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
І.Въпроси, които въззивният съд е разрешил в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС.
1.Налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя нова длъжностна характеристика, с която за същата длъжност, освен трудовите функции по длъжностната характеристика за заеманата от работника или служителя длъжност, са предвидени и нови трудови функции? В случая касаторът твърди, че са въведени нови функции, изменена е длъжността, поради което има съкращение в щата. Отговорът на този въпрос е даден в решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 28 от 2010 г. на ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Според това решение ако с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността/изцяло или отчасти/, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване в щата, а не на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Според него случаят е идентичен. Новите функции са наложили изменението в образователния ценз.
2. Въззивният съд не е съобразил, че е налице нищожност на назначението на и.д. директора В. и на заместващия я директор В., поради което лицето, извършило промяната в длъжностната характеристика и уволнението, няма работодателска власт. В. е назначена в нарушение на процедурата, предвидена в чл.1, ал.2 от Правилата за провеждане на конкурси за директори на постоянни научни звена на Б. във връзка с чл.42, ал.3 от Устава на Б.. И.д. директор може да бъде назначен от Председателя на Б., но само по предложение на УС на Б., каквото няма в случая. Материалноправният въпрос е спазени ли са нормативните изисквания на Устава на Б. и Правилата за провеждане на конкурси при назначаването на и.д. директора В..
3. След като назначението на и.д. директора В. е нищожно, заповедта за утвърждаване на нови длъжностни характеристики също е нищожна. Касаторът се позовава на решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, според което при пряко противоречие със законови норми при възникване на правоотношението, е налице нищожност. Въпросът е може ли да се приеме за редовно възникнало трудово правоотношение при директно нарушение на нормите на чл.8, ал.2 от Закона за Б. и правилата за назначаване на и.д. директор на звено на Б./чл.1, ал.2 от Правилата за провеждане на конкурси във връзка с чл.42, ал.3 от Устава на Б./, или това трудово правоотношение е нищожно.
ІІ. Материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
1.При специфичната нормативна уредба за дейността на Б. и звената на академията, назначеният и.д. директор на звено от състава на Б., което е самостоятелно юридическо лице, има ли право да променя характера на съществуващо правоотношение с помощник директор, назначен по реда на чл.45, ал.4 от Устава на Б. от титуляр-директор с мандат от четири години? Според касатора и.д. директорът няма такива правомощия. В този смисъл според касатора е решение № 1935 от 13.02.2001 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр. д. № 562/2000 г., а в обратния смисъл е цитираното от СГС решение № 346 от 23.07.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., което не отчита специфичната правна уредба на института на представителя на юридическо лице по Закона за Б.
ІІІ. Въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
1.Какъв е характерът на разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗБАН-императивна или диспозитивна и в случай на издаване на заповед за назначаване на доктор на науките или професор на щатна длъжност след навършване на 65 годишна възраст, дали тази заповед за назначаване е нищожна или незаконосъобразна?
2.Какво е отражението на тази заповед върху възникналото въз основа на нея трудово правоотношение за изпълнение на щатна длъжност-дали то е недействително/нищожно/ и актовете на назначеното лице по нищожен трудов договор/ в качеството му на представител на работодателя-юридическо лице/ могат ли да пораждат правни последици?
3.При преценката си за законосъобразност на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ съдът има ли право да проверява по реда на инцидентния контрол за действителност на актовете валидността на формиране на волята на работодателя при определяне на нови изисквания за образование и или квалификация в длъжностната характеристика на работника/служителя?
Нарушението на забраната на чл.8, ал.2 от ЗБАН в случая е установено по несъмнен начин- на 5.3.2008 г. със заповед на академик Ю. доцент В. е назначена за и.д. директор на Н.-Б., при положение, че към тази дата тя е била на възраст 68 години, десет месеца и 28 дни. Касаторът твърди, че по тези въпроси няма формирана съдебна практика, поради което следва да бъдат разрешени от касационния съд. Смята, че назначаването на В. е нищожно поради директно противоречие с чл.8, ал.2 от ЗБАН. Съответно всички актове на и.д. директора са нищожни-назначаването на и.д. заместник директор, утвърждаването на нова длъжностна характеристика. Ето защо съдът е бил длъжен да провери редовно ли е формирана волята на работодателя от гледна точка на правомощията на физическото лице, което е негов представител.
Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Национален археологически институт с музей при Б. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за 1 040 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изпълнявал по силата на безсрочно трудово правоотношение длъжността „помощник директор по административно-стопански въпроси” в Националния археологическия институт с музей-Б. и за заемане на тази длъжност се е изисквало висше образование. С нова длъжностна характеристика, утвърдена на 04.01.2010 г. и връчена на касатора на 21.02.2011 г., необходимото образование за заемане на длъжността вече е висше техническо или икономическо с придобита образователно-квалификационна степен „магистър”. Касаторът не е отговарял на новото образователно изискване, поради което със заповед № ІІ 9 от 28.02.2011 г., връчена на същата дата, трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение първо от КТ. Касаторът не е посочил в исковата молба, че е налице всъщност друго основание за уволнение-съкращение в щата, тъй като са били въведени изцяло нови трудови функции. Това твърдение за пръв път е въведено с изложението на касационната жалба, поради което не следва да бъде обсъждано като основание за незаконосъобразност на уволнението. Твърдението е и невярно, тъй като функциите по длъжностна характеристика, посочени като нови от касатора, всъщност съответстват на функциите по т.2 и т.7 от предходната трудова характеристика. Освен това добавянето на нови функции би довело до съкращаване в щата само когато в резултат от него се премахне щатна бройка на някои от заместник-директорите, за което няма данни по делото. Следователно по първия въпрос на касатора/І.1./ въззивният съд въобще не се е произнесъл в обжалваното решение. Въпросът не е обусловил неговата правилност, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС и касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
Новата длъжностна характеристика за заеманата от касатора длъжност е била утвърдена от Л. В. в качеството му на директор на Н.-Б.. Видно от заповед 219 от 11.11.2009 г. към този момент/4.10.2010 г./ директорът на института д-р В. е била в отпуск и за изпълняващ нейната длъжност е бил определен със заповед № 1580 от 12.11.2009 г. и.д. зам. директор д-р Л. В.. Д-р М. Т. Д.-В. е била назначена за и.д. директор поради смъртта на титулярния директор на института със заповед № 157 от 5.03.2008 г., като на същата дата е било подписано за новата длъжност и допълнително споразумение към нейния трудов договор. Въз основа на тази фактическа обстановка касаторът достига до изводите, че назначаването на и.д. директора В. е нищожно, тъй като противоречи на императивната норма на чл.8, ал.2 от Закона за Б., на чл.42, ал.3 от Устава на Б. и на чл.1, ал.2 от Правилата за провеждане на конкурси. На свой ред нейното назначение на В. за и.д. зам. директор също е нищожно, а той не е имал и правомощия да утвърждава нови длъжностни характеристики поради липса на работодателска власт. Във връзка с тези доводи касаторът е поставил останалите въпроси в изложението към касационната жалба. Изградената от касатора теория за нищожност на назначенията в института, от която той може да се ползва, за да оспори уволнението си, е изцяло погрешна и противоречи на уредбата на недействителността на трудовото правоотношение в Кодекса на труда. На първо място тази недействителност е порок, на който могат да се позовават само страните по правоотношението, а не трети лица, какъвто е касаторът. На второ място недействителността на трудовото правоотношение, за разлика от нищожността в общото гражданско право, има действие занапред и страните могат да се позоват на нея едва след като тя бъде обявена от съда и решението им е връчено/чл.74, ал.5 от КТ/. На трето място отношенията между страните до момента на прогласяване на недействителността се уреждат както при действителен трудов договор/чл.75, ал.1 от КТ/. В случая това означава, че касаторът не може да се позовава на недействителност при назначаването на и.д. директора В.. Дори да има основания за недействителност, до нейното прогласяване от съда, което не е настъпило, трудовото правоотношение с д-р В. е действително и поражда действие спрямо касатора. Цитираното от касатора решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС не е относимо към случая, тъй като касае предявен между страните по правоотношението иск за неговата недействителност, а не позоваване на трето лице на недействителност на чужд трудов договор.
Що се касае до възможността директорът В. валидно да предостави своите правомощия като директор на и.д. д-р В., посоченото от касатора решение № 1935 от 13.02.2001 г. по гр.д. № 562/2000 г. на ІІІ ГО на ВКС също не е приложимо в случая. Както правилно е разяснил въззивният съд, не се касае за делегиране на работодателска власт, а за заместване, когато титулярният представител е в отпуск. Двете хипотези са ясно разграничени в решение № 346 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 468 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС. Във всички случаи, при които титулярят отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно, но с всичките му правомощия.
По тези съображения следва да се приеме, че отговорите на поставените от касатора въпроси във връзка с твърденията му за нищожност на назначаването на д-р В. и липса на работодателска компетентност на д-р В. не биха довели до желания от него извод за незаконосъобразност на неговото уволнение. Тези отговори биха имали значение само при пряк спор между засегнатите от евентуалната недействителност на трудовото правоотношение лица-работодател и работник или служител.
В обобщение- касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на института 1 040 лв. разноски за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2012 г., постановено по гр.д. № 14338 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б състав.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на Национален археологически институт с музей-Б. сумата 1 040/хиляда и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: