О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр. София, 13.06.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 444 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н. и З. Ю. Николова, чрез процесуалния представител адв. Милети О., срещу решение № 2205/23.11.2016г. по в.т.д. № 3843/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което след частична отмяна на решение № 31/20.05.2015г. по т.д. № 148/2013г. на ОС-Кюстендил е признато за установено по отношение на касаторите, че в полза на [фирма] съществува вземане за следните суми, които ответниците дължат солидарно по договор за ипотечен кредит от 22.05.2008г.: 89 860 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.06.2013 г. до окончателното й заплащане; 15 103,66 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2011г. до 25.06.2013 г. ; 14 252, лв. – санкционираща лихва за периода от 23.07.2011г. до 25.06.2013 г. и 570,61 лв.- заемни такси, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1444/2013 г. на Районен съд – Дупница.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между касаторите като кредитополучатели и ответника по касацията е бил сключен договор за ипотечен кредит, предоставен на физическите лица от банката в размер на 89 860 лв. с 360 месечен срок за издължаване. Погасителните вноски са договорени в размер на 582,95 лв. месечно за първите седем години и по 700,36 лв. месечно за остатъка от периода и последна уравнителна вноска като договорната лихва е била в размер на 7,79%. На кредитополучателите са били връчени срещу подпис на 31.05.2015г. покани-уведомления, с които банката е обявила на посочените длъжници, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като към 21.05.2013г. дължимата сума е била в размер на 118 144,89 лв. Според заключението на вещото лице по ССЕ, възприето и от въззивния съд, кредитът е бил усвоен, а нередовното плащане е започнало от 23.08.2011г. След 25.11.2011г. е нямало извършени погашения по кредита. Към 26.06.2013г. непогасените задължения били в претендираните със заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба по чл.422 ГПК размери и основания. Въззивният съд е приел, че длъжниците не оспорват факта на преустановяване плащанията по договора за кредит от 25.11.2011г. Намерил е за неоснователно възражението за нередовно връчване на уведомлението на банката, че прави целия остатък от дълга предсрочно изискуем. САС е изложил съображения, че копия от две известия за доставяне, подписани от касаторите, са били представени с допълнителната искова молба, но тяхната истинност не е била оспорена нито с депозиране на отговор на допълнителната искова молба, нито в първото по делото съдебно заседание. С оглед на изложеното въззивната инстанция е намерила искът по чл.422 ГПК за основателен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси :1/ Представлява ли явна злоупотреба с интереса на длъжника и накърнява ли добрите нрави / арг. от чл.302 и сл. ТЗ/ продължителният период на бездействие на кредитора при забава в плащанията от страна на кредитополучателя?; 2/ За да настъпи предсрочна изискуемост на ипотечен кредит, трябва ли за посочения в общите условия или в договора срок на забавата / в случая 90 дни съгласно чл.20.2 от Общите условия/ : да не са правени никакви плащания; да не са правени плащания прецизно съгласно погасителния план; да са правени плащания, но сумата на общия им сбор да не се покрива с дължимите за периода плащания. Въведени са допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и по т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира, че по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно мотивите на въззивното решение съдът не е обусловил крайния си правен извод на съображения във връзка с продължилия период на забавата и поведението на кредитора през него, касаещо времето на отправяне на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до длъжниците. Същият въпрос няма отношение към действителността на изявлението на кредитора. Вторият въпрос е изцяло фактически и предполага преценка на конкретни доказателства – договор и общи условия и разкриване на съдържанието на изразената в тях воля на страните относно предпоставките, при настъпване на които кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да обсъжда оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, представляващи касационни основания за отмяна на въззивното решение поради неговата неправилност. В този смисъл следва да се квалифицират и наведените в изложението доводи във връзка с клаузата относно възнаградителната лихва, тъй като касаторите не формулират конкретен правен въпрос по този проблем.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Предвид изхода от спора и на осн. чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ответника по касацията следва да се заплатят сторените разноски за подаване на отговор на касационна жалба от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2205/23.11.2016г. по в.т.д. № 3843/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. ЕГН [ЕГН] и З. Ю. Николова ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплатят на [фирма] сумата от 100 лв., представляваща сторените разноски за подаване на отговор на касационна жалба от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: