О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
Гр.София, 29.11.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1447 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Трудовопроизводителна кооперация „Здравец”, [населено място] срещу решение № 75/27.02.2017г., постановено по в.гр.д.№ 949/2016г. от Плевенския окръжен съд, потвърждаващо решение № 1525/13.10.2016г. по гр.д. № 2452/2016г. на Плевенския районен съд, с което е отменено на основание чл.58, във връзка с чл.59 ЗК като незаконосъобразно решението от 29.03.2016г., прието на Общо събрание на член – кооператорите на ТПК „Здравец“, обективирано в протокол от същата дата под т.1 – относно изключването на Р. И. Г. като член – кооператор.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а допусканетo на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Р. И. Г., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на Плевенския районен съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Констатирал е, че Р. И. Г. е членувала в ТПК „Здравец“ до 29.03.2016 г., като с решение от тази дата членственото й правоотношение е прекратено. Посочил е конкретните действия и бездействия, които са основали изключването: през последните тринадесет години не е присъствала лично на нито едно от проведените събрания на кооперацията; вместо нея в продължение на девет години се е явявало упълномощено лице, а през три последователни години не се е явила нито лично, нито чрез пълномощник (нарушение на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от ЗК и чл.8, т.3 и т.4 от Устава); не е изпълнила решение на Общото събрание на кооперацията от 12.05.2001 г. по т.8 от дневния ред (изключване при неявяване на три събрания, без значение на поредността им) и е работила срещу интересите на кооперацията, явявайки се като свидетел, посочен от [фирма] по воденото срещу кооперацията дело (нарушение на чл.10, ал.1, т.4 и чл.8, т.2 и т.5 от Устава). Въззивният съд е приел, че липсва предвиденото в чл.13, ал.1 от Устава, аналогично на чл.13, ал.1 ЗК „грубо нарушение на Устава и Закона“, явяващо се предпоставка за изключването на член – кооператор. Счел е, че не съществува решение на Общото събрание на кооперацията, с което да се приема за нарушение на Устава и основание за изключване на член – кооператор, който е отсъствал от Общото събрание три или повече пъти, тъй като същото решение е било изключено от доказателствата по делото изрично по волята на самата кооперация. Установил е, че в Устава и в закона липсва санкционна норма, която да сочи, че при неизпълнение на задължението за участие в Общото събрание следва директно изключване. Позовавайки се на чл.9 от Устава на кооперацията, решаващият съд е посочил липсата на данни да е налагано някое от изрично предвидените наказания – забележка или предупреждение. Констатирал е явяването на Р. И. Г. като свидетел по дело, заведено от [фирма] срещу кооперацията. Според въззивният съд липсват данни член – кооператорът да е твърдяла неверни факти и да е лъжесвидетелствала в ущърб на кооперацията. Приел е, че твърдяното нарушение не може да обоснове изключването на член – кооператора, тъй като не е било ясно как със своето поведение като свидетел Р. И. Г. е пречила за постигане целите на кооперацията и не е пазила имуществото й. Изложил е съображения, че произтеклият за кооперацията неблагоприятен имуществен резултат е следствие от съдебното решение, но не е пряка последица от това, че член – кооператорът е била свидетел по делото, както и че целите на кооперацията нямат връзка със съдебното дело и свидетелите по него.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, по отношение на които са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1.„Следва ли да се приеме, че за извършени нарушения от член – кооператор на закона или Устава, кооперацията няма право да прибегне към най – тежкото наказание – изключване на член – кооператора, без да е приложила по отношение на него по – леко наказание като забележка или предупреждение?”; 2.„Следва ли явяването в качеството на свидетел на член – кооператор по дело, заведено срещу кооперацията на страната на противната страна, да се счита за нарушение само, в случай че има лъжесвидетелстване от страна на член – кооператора?”; 3.„Следва ли да се направи изводът, че свидетелстването против интересите на кооперацията трябва да е под формата на лъжесвидетелстване, за да е в ущърб на кооперацията?”.
По тези въпроси становището на настоящия съдебен състав е, че същите нямат характеристиката на обуславящи правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.
В настоящия случай поставените въпроси не отговарят на горните критерии, тъй като не кореспондират с мотивите на обжалваното решение и не са обусловили решаващите изводи на Плевенския окръжен съд. Правните изводи на въззивния съд са, че липсва нарушение, което да обуслови налагането на най – тежкото наказание – изключване на член – кооператор, тъй като законът и уставът не предвиждат директно изключване на основание неявяване на Общо събрание; решението на Общото събрание на кооперацията от 12.05.2001г. не може да се ползва като доказателство по делото и липсват данни как Р. И. Г. като свидетел е пречила за постигане целите на кооперацията и не е пазила имуществото й. С оглед на изложеното следва, че формулираните въпроси са без правно значение и не представляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът възпроизвежда доводите си за неправилност на съдебния акт от касационната жалба, които са относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, същите не могат да обосноват допускането на касационен контрол поради недоказаност на поддържаните спрямо тях допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не се е аргументирал защо счита, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, не е посочил дали се тълкуват противоречиво или се налага осъвременяване на тълкуването им, нито са налице изменения в законодателството и обществените условия; не е обосновал и необходимостта от развитие на правото, нито наличието на непълни, неясни и противоречиви норми, относими към формулираните въпроси.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 370 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 20.04.2017г. и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75/27.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 949/2016г. от Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Трудовопроизводителна кооперация „Здравец”, [населено място], [улица] да заплати на Р. И. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 370 лв. (триста и седемдесет лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.