О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 14.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №360/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№33806/25.11.2015 г. подадена от адв. С. Н. – процесуален представител на ищеца Т. Г. П., против въззивно решение №1557/05.10.2015 г. по гр.д.№2364/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №2712/14.7.2015 г. по гр.д.№2821/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, XI граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Т. Г. П. от [населено място] против Регионален инспекторат по образование – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ е неприложима и не е налице закрила за ищеца, предвид обстоятелството, че синдикатът, в който той е членувал и е заемал длъжността „секретар“ не е формирал структура в Р.-П.. По съществото на основанието за прекратяване на трудовия договор окръжният съд е стигнал до извод,че е налице валидно съкращаване в щата, като функциите от длъжността на ищеца са преминали към други длъжности, с които е налице само частично припокриване на дейността. Съдът е приел съща така, че останалите възражения на жалбоподателя – ищец, са неотносими към спора, поради което не са обсъдени, и е извършено препращане на към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК, като се поставят няколко групи въпроси:
Първата група въпроси обхваща приложението на чл.333, ал.3 КТ, а именно: Ползват ли се със синдикална защита по чл.333, ал.3 КТ лицата посочени в текста на разпоредбата и дейността на синдиката е свързана със спецификата на работата в предприятието или респективно синдикалната дейност се осъществява в широката основа на всички социално-икономически дейности по НКИД, съгласно устава на синдиката, или защитата не се признава, ако няма изградено синдикално структурно звено в предприятието, независимо, че работникът/служителят е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален, отраслов или национален принцип и дейността на синдиката е свързана със спецификата на работата в предприятието или пък синдикалната дейност се осъществява в широката основа на всички социално икономически въпроси, съгласно Устава на синдиката. Поставя се и въпросът дали се ползват със синдикална закрила по чл.333, ал.3 КТ работниците и служителите, членове на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на чл.333, ал.3 КТ, както и тези, които са членове на какъв орган, чиято структура е изградена в предприятието на работодателя?
В изложението се поставя и въпрос относно законността на уволнението при съкращаване в щата, а именно – Реално ли е съкращаване на щата или е фиктивно, когато до голяма степен длъжностните(трудовите) функции на новоназначения работник или служител се припокриват с тези на този, който е уволнен и наименованието на длъжността е променено ? К. жалбоподател поставя и въпрос дали съдът е длъжен при наличие на искане отстрана по делото, да извърши инцидентен(косвен) съдебен контрол на административен акт, който се противопоставя на същата страна, когато тя не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването му ?, както и Дали въззивният съд е длъжен на изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви) или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК, подробно посочени в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Районен инспекторат по образованието – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Поставените въпроси отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Този от тях, по който въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване е въпросът „Дали въззивният съд е длъжен на изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви) или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?“, предвид обсъждането от въззивната инстанция на всички доводи, наведени в исковата молба.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1557/05.10.2015 г. по гр.д.№2364/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V въззивен граждански състав, по процесуалноправния въпрос „Дали въззивният съд е длъжен на изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви) или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?“.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване на делото за открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: