О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
Гр.София, 27.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 25.07.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 1378/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Р. Б. МЕНИДЖМЪНТ Е. [населено място], чрез упълномощения адвокат Ст. П., против определение № 989/04.05.16 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч.гр.д.№ 113/2016 г., с което е потвърден отказ на Служба по вписванията за заличаване на възбрана, вписана с акт № 51, т.6 от 07.06.2012 г.
В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано; моли се да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което молбата за заличаване на възбраната да бъде уважена.
Допускане на касационно обжалване на определението на ПОС се претендира по следните въпроси: 1/ При наличие на осъществена продан в производство по несъстоятелност по реда на чл.718 ТЗ, може ли купувачът на имота да иска заличаване на възбрана, вписана върху същия имот от ЧСИ преди обявяване на продавача в несъстоятелност; 2/ Как следва да се определи фактът дали едно вземане е включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания, при положение, че в списъка на приетите вземания е включено едно сборно като размер вземане на кредитора, без конкретизация по основание и размер. Следва ли в тези случаи съдът, сезиран с жалба срещу отказ на СВ за вдигане на възбрана върху имота, служебно да изиска от съда по несъстоятелността информация кое точно вземане на този кредитор е включено в списъка на приетите вземания или съдът следва да укаже на жалбоподателя да представи доказателства в този смисъл; 3/ Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпрос, по който не е събрал и/или указал на страната представянето на доказателства; като бланкетно се твърди, че въпросите са разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, и същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като съобрази доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на ПОС е приел, че мотивите на съдията по вписванията в обжалвания отказ /че възбраната може да бъде вдигната само по нареждане на ЧСИ, който я е наложил, съгл. чл. 31 ал.1 ПВ/, са неправилни. Счел е, че молителят е активно легитимиран да иска заличаване на възбраната, но предвид придобиването на правото на собственост от него при осребряване на имуществото на длъжника в производство по несъстоятелност е приел, че липсват данни, установяващи вземането на кредитора Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, обезпечено с процесната възбрана /в размер на 5 000 евро със законната лихва, считано от 03.04.2012 г./, да е идентично с вземането на същия кредитор, прието при условията на чл.693 ТЗ в размер на 774 076.46 лв. С оглед горното е счел, че вземането по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната, не е това, включено в списъка по чл.686 ал.1 т.1 ТЗ и липсват доказателства, че конкретното изпълнително дело се е прекратило по силата на закона /чл.638 ал.4 ТЗ/, респективно че действието на възбраната е отпаднало.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ ТО, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка. Видно е, че първият формулиран правен въпрос не е обусловил правната воля на съда, поради което няма значение за изхода по конкретното дело. Останалите въпроси обобщено касаят правомощията на компетентния окръжен съд в производството по чл.538 ГПК относно събирането на доказателства и установяването на факти. Те могат да бъдат преформулирани и да се квалифицират като значими за резултата по делото, но частният жалбоподател не е обосновал надлежно факултативно изискуемите предпоставки за достъп до касация, за да бъде извършена проверка за тяхното съответствие със закона. Освен това, част от въпросите относно доказването са чисто фактически, в който случай може да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.538 ал.4 ГПК молителят има правото да предяви същото искане отново, с прилагане на съответните, относими към реализиране на правата му доказателства.
С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 989/04.05.16 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч.гр.д.№ 113/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: