Определение №449 от 42534 по търг. дело №801/801 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 449

София, 13.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 801/2016 година

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление Ф. Р. 910, ап.201, У., окръг Ню К., Д. 19803, САЩ, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1365 от 25.06.2015 г. по т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – София, трети състав, с което след отмяна на решение № 1222 от 01.08.2014 г. по т.д. № 3477/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], ЕИК[ЕИК] е определена дата 01.08.2013 г., е постановено ново решение, с което за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е определена датата 01.01.2013 г.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, като счита, че то е основано единствено на параметрите на ликвидност, без да е съобразени всички доказателства, относими към финансово икономическото състояние на длъжника, като въззивният съд не е изяснил въпросите, релевантни за определяне началния момент на изпадане на длъжника в неплатежоспособност. Твърди се, че началната дата на неплатежоспособност е определена от въззивната инстанция при зачитане на доводите на въззивника – НАП, без обаче да е съобразено икономическото състояние на длъжника. По съображения в жалбата се иска касиране на атакуваното решение.
В изложението на основанията за достъп до касация са поставени следните въпроси: 1. Как точно съдът определя датата 01.01.2013 г. за начална дата на неплатежоспособността и 2. Изпаднал ли е в неплатежоспособност длъжникът, при коефициенти за обща и бърза ликвидност над единица, а коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност под единица, като в същото време погасява задълженията си към кредиторите и е обезпечил задължението си към кредитора НАП. Касаторът поддържа бланкетно допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответниците по касация становище е заявено само от присъединения кредитор [фирма], с което се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението срок, което обуславя нейната процесуална допустимост.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на анализираното от счетоводна експертиза финансово състояние на дружеството – длъжник, е приел, че към 31.12.2012 г. затрудненията на длъжника не са временни, а са резултат на влошено финансово-икономическо състояние, обуславящо спиране на плащанията. Този извод е мотивиран с разбирането, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да се намира в състояние на обективна невъзможност да го изпълни, поради което началната дата на неплатежоспособност не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежът на отделно задължение на длъжника, нито с датата на последното извършено от длъжника плащане на задължение към отделен кредитор, или група кредитори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са изцяло относими към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, тъй като отговорът им предпоставя извършване на контрол върху преценката на съда за конкретно определената дата, от която длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, въз основа на преценените конкретни доказателства за цялостното икономическо състояние на длъжника. Всъщност и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е мотивирал въпросите с доводи за неправилност на решението, които обаче са относими изцяло към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК и затова е недопустимо тези доводи да се съобразяват в стадия по селектиране на жалбите.
Дори и да се приеме, че формулираните от касатора въпроси подлежат на конкретизиране от ВКС в следния смисъл – за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели за ликвидност при установяването й, то не би могло да се счете за доказана бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е формирана непротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, която е надлежно публикувана – така например, решение по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. , решение по т.д. № 169/2010 г., на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 1027/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 43/2013 г., І т.о. на ВКС, решение по т.д. № 4254/2013 г., І т.о. и др. Според тази практика, неплатежоспособността се характеризира с трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към всички кредитори с наличните си краткотрайни активи, а началната дата на неплатежоспособност се определя след обстоен анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, при съобразяване на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съпоставено с най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите. В случая липсват данни за отклонение от тази практика при постановяване на атакуваното решение на Апелативен съд – София, което обуславя отхвърляне на искането за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1365 от 25.06.2015 г. по т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – София, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар